ЛЮБОМИР ИЛИЕВ (1913-2000)
БИОГРАФИЯ*
Академик Любомир Илиев е роден на 20 април 1913 г. във Велико Търново. Връзката си с родния град, макар че го е напуснал едва 19-годишен след завършването на гимназия, той никога не е скъсвал. Живият интерес на акад. Илиев към историята на България, чиято столица някога е бил родният му град, е един от компонентите на тази връзка. Но не само това – той с голяма страст се занимава и с проблемите за древните народи, населявали нашите земи. Малцина знаят доколко той е отдаден на нумизматиката, по-специално на изследване на монетите, сечени на Балканския полуостров. Това историко-археологическо хоби е една от връзките му с родния град Велико Търново.
Специализант
Академик Л. Илиев завършва висшето си образование по математика във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет (дипл. № 11949) през 1936 г.
В продължение на две години след това той остава на специализация под ръководството на акад. Н. Обрешков, оглавяващ по това време Катедрата по висша алгебра, и получава през 1938 г. докторска степен (от стар тип).
Акад. Илиев е получил и едногодишна специализация в Германия през 1940 г. при именитите математици в Мюнхенския университет проф. О. Перон и проф. К. Каратеодори.
Гимназист, със сестра си.
Свидетелството за зрелост, 1932 г.
Дипломата за висше образование, 1936 г.
Учител
От 1938 до 1941 г. акад. Л. Илиев е гимназиален учител в София. За тези години той често си спомня по различни поводи. Младият математик с докторска титла по математика е трябвало да се яви на допълнителен конкурс, за да успее да заеме място на софийски учител.
Любомир Илиев – учител
Диплома за учителска правоспособност, 1938 г.
Навярно тези три учителски години или пък априорната му настройка към образованието са причина за постоянното внимание на акад. Илиев към проблемите на училището и математическото образование въобще. Той е автор на редица гимназиални учебници по математика и сборници от решени задачи (вж [4]).
Той е един от инициаторите и ревностните защитници на системата за подготовка на учители по математика в Софийския университет,
които да познават дълбоко елементарната математика, и е един от авторите на първите университетски учебници за такава цел.
По негово настояване и под негова опека бе създадена и Катедрата по методика на обучението по математика в Математическия факултет при университета (през 1955; първоначално като Катедра по методика на обучението по математика, химия и физика в Природо-математическия факултет, дн. ФМИ – бел. ред.)
Несъмнено акад. Илиев има заслужено място в историята на обучението по математика в България. Като се започне с дейността му като учител, автор на много учебници по математика за средните училища, инициатор за организиране на специални курсове в Математическия факултет (дн.ФМИ) на Софийския университет за бъдещите преподаватели по математика, създаването на специализираните математически гимназии, обособяването на педагогическата секция на Пролетните конференции на Съюза на математиците в България (СМБ) и много други.
ПРЕПОДАВАТЕЛ и НОВАТОР
През 1941 г. акад. Л. Илиев постъпва като асистент в Софийския университет Климент Охридски и от тогава е завинаги свързан с този университет. За асистентските си години той е припомнял много пъти при обсъждане на обучението във Факултета по математика.
Докторска степен, 1941 г.
По това време асистентите по математика са били само двама или трима. Младият асистент Илиев е водил едновременно упражнения по диференциално смятане, по аналитична геометрия, по алгебра и др.
Това са години на голямо учебно натоварване и много интензивно математическо творчество.
Това са години и на коренни промени в университетското управление и обучение (вж. История на ФМИ).
През 1947 г. акад. Илиев е избран за доцент в Катедрата по висш анализ, а от 1952 г. е професор и ръководител на тази катедра.
Големите му приноси в развитието и усъвършенствуването на университетското образование у нас са свързани с неговото ръководство на Катедрата по висш анализ, която по-късно се преименува в Катедра (сектор) по комплексен анализ и която той ръководи вече повече от 30 години (авторът има предвид периода от 1952 г., когато е създадена катедрата, до 1983 г., когато са писани тези редове – бел. ред.).
Също така и с дейността му като зам.- декан (1950-1951) на Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) и зам.-ректор (1951-1960) на университета.
Заслужава да се отбележи неговата инициатива и принос по създаването на така наречените производствени профили в Софийския университет, които са по същество стъпка към магистратурата.
С откриването на производствения профил по математика през 1950 г. се постави началото на подготовката на професионални математици изследователи.
Всъщност, с тази реформа, инициирана и проведена от Любомир Илиев, в качеството му на зам.- ректор, започва възраждането на Софийския университет Св. Климент Охридски като водещ научен център и се прекрати тенденцията, започнала след Социалистическата революция (1944 – бел. ред.), за неговото превръщане в “Педагогически институт Димитър Благоев”.
Любомир Илиев, Боян Петканчин, Георги Брадистилов, Алипи Матеев.
Организатор на науката и образованието
Ще продължа с научно-организаторската дейност на акад. Илиев, която познавам като един от близките му сътрудници и помощници. Първо ще отбележа, че той се отнасяше много сериозно и отговорно към своите задължение като организатор на науката и образованието. Имам впечатления от дейността му като заместник ректор на Софийския университет, главен научен секретар и след това зам.-председател на Българската академия на науките, директор на Единния център по математика и механика, директор на Математическия институт (дн. ИМИ) и други научно-административни постове.
Характерно за научно-организационната дейност на акад. Илиев е, че той концентрираше вниманието си върху реализирането на добре обмислени свои идеи.
Показателен пример е развитието на математическите науки у нас под негово ръководство. Той саздаде цяла теория за структурата на съвременната математика, която е добре позната на математическата общност у нас и в чужбина. Тази теория имаше за цел да обоснове и защити мащабното разширяване на математическите изследвания у нас. Да се осигури възможност за развитие на научен потенциал във всяко известно направление на световната математика.
Това беше най-доброто за своето време, до демократичните промени в страната в края на 90-те години на миналия век.
Сега, по обективни причини, са необходими други принципи, но това в никакъв случай не омаловажава голямият принос на акад. Илиев за развитието на математическите изследвания в България. Просто аксиоматиката се смени и ние сме в друга геометрия.
Начало на информатиката в България
Катедрата по комплексен анализ ще остане в историята на Софийския университет Климент Охридски с това, че в нея се зародиха специализацията по Изчислителна математика, специализацията по Теория на вероятностите и математическа статистика и редица други специализации.
Всичко това е резултат на непрекъснатия интерес на ръководителя на катедрата (Л. Илиев – бел. ред) към новите функции на математиката в обществото и нуждите на страната от математически кадри. Тази катедра бе и първото университетско звено, което бе свързано с първия изчислителен център в България, създаден с решение на Министерския съвет през април 1961 г.
По инициатива на акад. Л. Илиев през 1959 г. започна да се чете първият курс по Числени методи в Софийския университет при Катедрата по висш анализ. След това се заредиха все към тази катедра първият курс по Линейно програмиране, първият курс по Програмиране на автоматични сметачни машини и много други. (вж. Начало на информатиката в България)
Първият ИЦ в България
Неоценима е заслугата на акад. Илиев в областта на възникването на електронната изчислителна техника в нашата страна.
Тази негова дейност е свързана с положението му на зам.-директор на Математическия институт с Изчислителен център (дн. ИМИ – бел. ред.) на Българската академия на науките (1961-1963), а след това като несменяем директор на този институт от 1963 г. насам (до 1988 – бел. ред.). За това дело немалка роля изигра и положението на акад. Илиев като главен научен секретар на Българската академия на науките (1961-1968), а след това като зам.-председател на академията (1968-1973).
Акад. Илиев впрегна целия си организаторски талант в изграждането на първия изчислителен център в страната и построяването на първата българска автоматична сметачна машина. Необходимо бе едновременно да се обучават нови специалисти в нови области и да се прилагат техните знания в създаването на новата и непозната техника. Само тези, които са участвували в този наистина епичен период от историята на българската изчислителна математика, могат да оценят по достойнство, какво беше акад. Илиев за това дело.
С Благовест Сендов (вляво)
На тази цел акад. Л. Илиев подчини и своята дейност като представител на България в ИФИП (International Federation for Information Processing), а също така като член на управителния съвет и зам.-председател на тази най-авторитетна международна федерация по проблемите на компютризацията.
Това дело (изграждането на първия ИЦ в България – бел. ред.) донесе много успехи и много разочарования. Това беше естествено. България бе закъсняла с използуването и развитието на изчислителната техника.
Дейностите трябваше силно да се разширят и те бързо излязоха от рамките на Математическия институт (дн. ИМИ). Но те излязоха и разрушиха грижливо градени структури и провалиха по-далечни планове.
Разбира се, България стана голям производител на изчислителна техника (към 1983 г. – бел. ред.), но за акад. Илиев ще остане завинаги едно неудовлетворение, че това можеше да стане още по-добре. Въпреки всичко той трябва да се гордее, че беше първият, който започна това епохално дело.
НАУЧНО ТВОРЧЕСТВО
Солидната подготовка на професионален математик в една класическа област е основа на математическото му творчество. Най-общо казано, той е специалист и творец в областта на комплексния анализ. Най-многобройни са неговите резултати в областта на аналитичната непродължимост и свръхсходимост на степенни и други редове. Плодотворна е за него и проблемата за разпределението на нулите на полиноми и на целите функции с определено интегрално представяне, която е в центъра на вниманието на водещите тогава български математици, при които акад. Илиев се е учил.
През последните години (към 1983 – бел. ред.) акад. Илиев успя да получи интересни резултати във връзка с нашумелите напоследък в теорията на апроксимациите и числения анализ т. нар. сплайн-функции. В тези свои изследвания той използува една логика на генериране, която идва от многобройните му предишни изследвания върху различни системи от полиноми.
Ал. Матеев, Ярослав Тагамлицки, Б. Петканчин, Л. Илиев, Спас Манолов (1979).
Математическото творчество на акад. Л. Илиев има съвсем определен почерк. Работите му са характерни с изяществото на резултатите и стегнатостта на доказателствата. В много случаи доказателството е един умел трик, съчетание на редица известни твърдения, които заедно дават многобройни нови резултати. Много от работите му са кратки, но богати на резултати и нови идеи. Затова те са предизвиквали внимание, цитирани са от много наши и чужди математици и са станали основа за множество по-нататъшни изследвания (подробно за математическите приноси на Любоми Илиев вж [3], [4]).
Математика и философия
Акад. Илиев излиза от рамките на математическото творчество и търси определение за същността на човешкото творчество въобще. Едно от големите негови увлечения е създаването на стройна теория на познанието и творчеството. В значителен брой статии и отделни книги той изгражда своята всеобхватна теория.
Амбицията е да се използва математически подход в теорията на познанието. Стремежът да се постави на математически основи една по същество философска материя го пренася от строгата математическа символика към конкретните проблеми на езика и музиката.
Не мога да дам обективна оценка на тези работи, но съм уверен, че тяхната мотивация е вярата на техния автор във възможностите на математиката като универсален инструмент за моделиране.
МЕЖДУНАРОДНИ КОНТАКТИ
Трудно е да се изчерпи всичко значимо, което Любомир Илиев е направил за доброто на българската математика и за България, но не трябва да пропуснем неговият стремеж, българската математическа колегия да бъде част от световната.
С Джон Атанасов (вляво) в София (1970)
Затова той правеше всичко възможно за разширяване на международните контакти.
Акад. Илиев е дългогодишен представител на нашата страна в Международния математически съюз (IMU), в Международната федерация по обработка на информация (IFIP), в Съвета на Международния институт за приложен системен анализ (IIASA) и в Съюза на балканските математици (UBM).
Поради своята инициативност и активност, навсякъде в тези международни организации е избиран на ръководни позиции.
За приноса на Любомир Илиев за възстановяването на Съюза на Балканските Математици след Втората световна война, известният румънски математик Николае Теодореску пише в [5]: Тържественото възобновяване на дейността на съюза бе провъзгласено на 17 септември 1966 г., когато уставът единодушно бе одобрен от делегатите на Общото събрание. Трябва да се каже, че много от формулировките на този фундаментален документ носят отпечатъка на просветения, прозорлив и конструктивен ум на акад. Л. Илиев.
Бъдещето блестящо доказа благотворната правда на неговата мъдрост. Цялата дейност на съюза от 1966 г. насам във всичките си форми е свързана с активното присътствие на Л. Илиев чрез вдъхновяващи идеи, чрез сполучливи инициативи и престижни реализации.
На трибуната – акад. Любимир Илиев.
ПАТРИОТ
Aкад. Л. Илиев със сина и съпругата си пред родната къща във Велико Търново
Роден и израстнал във Велико Търново, той имаше изострено чуство за национално достоинство и принадлежност към една древна култура, която трябва да се възражда, развива и защитава. Това е обяснението за неговото хоби – нумизматиката. Той беше не просто колекционер на монети, а изследовател, който създаваше свои собствени теории и хипотези.
На това пристрастие се дължат и наименованията на печатните издания по математика: списанието Сердика, поредиците Плиска и Аз Буки. Всички те са кръстени от акад. Илиев с подчертано българско звучене на имената.
Това е израз на неговото дълбоко убеждение, че математическото творчество е съществена част от човешката култура и, че творчеството на българските математици е важен принос в българската култура.
Обучен и възпитан като европеец и гражданин на света, акад. Илиев винаги се е стремял да защити достойното място на България в този свят.
Той живо се интересуваше и познаваше много добре историческите и езиковите корени на нашата страна и не пестеше сили да ги проповядва и защитава (вж [6]).
ПОКЛОН
Несъмнено, Любомир Илиев е един от водещите български математици през втората половина на двадесети век, като се нарежда плътно след Никола Обрешков, Любомир Чакалов и Кирил Попов.
Неговият път на учен и още повече на организатор на науката е свързан непосредствено със забележителния напредък в развитието на българската математика и поставянето на основите на изчислителната техника в нашата страна през последните три десетилетия.
Щастливото съчетание на математически талант, на организационен и политически усет даде възможност на акад. Илиев да се утвърди като най-авторитетен и най-популярен ръководител на българската математическа колегия.
България може да се гордее с делото на акад. Илиев, а ние трябва да се гордеем, че той бе един от нас – математиците.
*) Текстът е взет от [1] с вмъкнати пасажи от [2]; добавени са подзаглавия и снимки; съгласувано с автора Бл. Сендов. Съставил: Р. Калтинска.
Библиография
- Сендов, Бл. Академик Любомир Илиев – по случай неговата 70-годишнина. // Физико-математическо списание, 1983, т. 25, кн. 3, с. 169-171.
- Сендов, Бл. 100 години от рoждението на академик Любомир Илиев. Доклади на 42-та Пролетна конференция на Съюза на математиците в България, 2013, с. 15-22.
- Русев, Петър. Академик Любомир Илиев и класическия комплексен анализ. Доклади на 42-та Пролетна конференция на СМБ, 2013, с.
- Попиванов, Петър. 100 години от рождението на акад. Любомир Илиев. НАУКА. – Съюз на учените в България, т. XXIII, кн. 2, 2013, с. 50-53.
- Теодореску, Николае. Академик Любомир Илиев – инициатор и активен деец на Балканския математически съюз. //Физико-математическо списание, 1983, т. 25, кн. 3, с. 172-174.
- Сендов, Бл. Академик Любомир Илиев – математик патриот. // Математика и математическо образование:Доклади на 32-та Пролетна конференция на Съюза на математиците в България, 2003, с. 7-12.