Иван Гюзелев (1844-1916)

Иван Недев Гюзелев е роден на 24 юни 1844 в гр. Габрово. Починал на 6 октомври 1916. Завършва Херсонската духовна семинария (1867) и като стипендиант на Васил Априлов – Физико-математическия факултет на Новоросийския университет в Одеса (1871). Учител в Габровската гимназия (1871-1877).

Научни степени и звания

Избран за дописен член (1881; дн. чл.-кореспондент) и за редовен член (1884; дн. академик) на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките).

Основни научни направления

Математик, физик и философ-идеалист. Работи в областта на математическите науки и философията. В математическите си трудове поддържа тезата, че геометрията е опитна наука, както естествознанието.

Иван Гюзелев е един от първите представители на философската мисъл в България. Отрича обективното съществуване на материята и схваща предметите и явленията като комплекс от усещания. В последните си произведения прави преход към обективния идеализъм. Научното му дело по философски въпроси на математиката и геометрията е оригинално и самобитно.

Членство в научни организации

Учредител ([2]) и активен член на Физико-математическото дружество.

Обществена дейност

След Освобождението (1878) е депутат в Учредителното народно събрание (1879) и негов секретар.  Един от основателите на Чиновническото застрахователно дружество. Редактира списанието Задружен труд (1902-1906).[/su_column][/su_row]

Ръководни длъжности

Министър на народното просвещение (1880). Председател на Върховната сметна палата (1892-1894).

Отличия

Орден Св. Александър V ст. (1888), IV ст. (1889) и  III ст. (1900).

Съставил: Р. Калтинска

Библиография

  1. Арменски, Стефан. Иван Гюзелев. // Български математици.  – София: Народна лросвета, 1987. с. 21-24.
  2. Лафчиев, Стефан Н. Странички из историята на физико-математическото дружество по случай 40-годишнина от основаването му.// Юбилеен сборник, 1939, с. 3-20.
  3. 100 години Българска академия на науките (1869-1969). Т. 1. София: БАН, 1969, с. 175.
  4. Енциклопедия България. Т. 2. София: БАН, 1981, с. 210.