АРКАДИЙ СТОЯНОВ (1896-1963)

БИОГРАФИЯ*

На 19 март 1963 г. почина професорът по механика при Инженерно-строителния институт Аркадий Стоянов, доктор на математическите науки и дългогодишен асистент, доцент и извънреден професор във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет Климент Охридски, ръководител на катедрата по техническа механика в Инженерно-строителния институт.

Смъртта завари Аркадий Стоянов на неговия пост – той умря внезапно, почти по време на лекция в аудиторията. И с този край на професор Стоянов като че ли биде подчертан основният смисъл на неговия живот като гражданин и научен труженик. Не можеше да си отиде по друг начин човекът, за когото изпълненият дълг беше целта и съдържанието на живота му. Многобройните му ученици, приятели и колеги посрещнаха този неочакван край с покруса, тъй като смъртта му беше преждевременна: той можеше още дълги години да изпълнява своята преподавателска и творческа работа.

Семейството

Аркадий Параскевов Стоянов е роден на 7 декември (ст. стил – ред. бел.) 1896 г. в Ловеч в напредничаво и висококултурно семейство. Неговият баща д-р Параскев Стоянов беше един от основателите на Медицинския факултет при Софийския университет и дългогодишен професор по хирургия. Той бе известен не само като един от пионерите на медицинската наука у нас, но и като обществен и културен деятел. Нему се дължат редица полезни начинания във Варна: аквариумът, институтът за костна туберкулоза (по-късно наречен на негово име), както и множество инициативи в новооснования Медицински факултет. Освен това старият професор Стоянов беше човек с широки интереси: забележителен полиглот, той даже в напреднала възраст изучаваше нови чужди езици. Като не оставаше настрана от гражданските и политическите борби в страната, той проявяваше подчертана прогресивност и рядка демократичност. Параскев Стоянов беше праволинеен и смел гражданин.

Майката на Аркадий Стоянов, от руски произход, беше също така духовно богата жена. На нея той дължи рядкото си възпитание и морална чистота.

Доцент и професор

В тази семейна среда младият Аркадий Стоянов завършва основното и средното си образование във Варна, като получава зрелостно свидетелство с пълно отличие през 1915 г.

Същата година той постъпва като студент по математика във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет, но Първата световна война прекъсва учението му и той постъпва във войската, където остава до 1918 г.]

След демобилизацията е отново студент в Софийския университет, който завършва през 1920 г. също с отличие. Веднага бива назначен за асистент при катедрата по аналитична механика с ръководител проф. Иван Ценов.

През 1921-22 г. Стоянов специализира в Нанси като стипендиант на френското правителство, където получава научната степен кандидат на науките (licensie es sciences).
През 1922/23 г. специализира в Сорбоната в Париж, където слуша лекциите по математика на Адамар, Борел, Пикар, Андоайе, Картан и др.

Аркадий Стоянов се хабилитира за редовен доцент при катедрата по аналитична механика през 1927 г., а бива повишен в извънреден професор през 1931 г.

В Държавната политехника

Откриването през 1942 г. в София на първото висше техническо училище в България, което след 9 септември 1944 г. прерасна в Държавна политехника, постави пред проф. Аркадий Стоянов въпроса, дали да продължи своята чисто академична дейност в университета, или да се отзове на поканата на организаторите на Висшето техническо училище, за което се търсеха подготвени преподаватели. Ето защо много естествено бе при тези обстоятелства решението на прогресивния професор Аркадий Стоянов да се раздели с университета и да поеме ръководството на катедрата по техническа механика в новооткритото Висше техническо училище в София, което място като редовен професор той зае през 1942 г. след редовно обявен конкурс.

Специализация в Цюрих

Ръководството на новото Висше техническо училище бе взело решение новоназначените професори и доценти да бъдат изпратени на специализация в добре уредени политехники в Европа, за да добият опит в учебно-преподавателската и научноизследователската работа в тях, който да пренесат у нас.

През зимния семестър на учеб­ната 1942/43 г. такава специализация направи и проф. Аркадий Стоянов в Цюрих (Швейцария); той най-добросъвестно посвети всичкото си време, за да се преориентира в техническа насока. Тази нова специализация и преориентирането му не можеха да не се забележат по-късно в преподавателската му работа от страна на неговите сътрудници в катедрата – почти изключително инженери.

Докторат

През 1956 г. по съвкупност на научните му трудове проф. А. Стоянов бе удостоен с научната степен доктор на математическите науки. По време на работата си във Висшето техническо училище, по-късно Държавна политехника и Инженерно-строителен институт, той често бе член на академичния съвет.

Научна дейност

През периода от 1920 до 1963 г. Аркадий Стоянов е публикувал повече от 50 научни и научнопопулярни статии по въпроси из областта на математиката и механиката. Тези работи са отпечатани в Годишника наСУ, Годишника на Държавната политехника и на Инженерно-строителния институт, Известия на БАН, Списанието на Физико-математическото дружество (СФМС) в София и Физико-математическото списание (ФМС), както и в чуждестранните списания Memorial de l’artillerie franсaise, Enseignement mathematique и Νοиvellеs Annales de Mathematique.

Въпреки че по-голямата част от научните трудове на проф. А. Стоянов са из областта на класическата механика и на чистата математика, той не остава чужд и на проблемите, свързани с обикновения практически живот. Това се вижда добре например в статията му Математическа биология, публикувана през 1948 г. в Списание на физико-математическото дружество (СФМС) и написана преди общото преброяване в България на 31 декември 1946 г. В нея А. Стоянов показва с нагледни примери стойността на един емпиричен закон и опасността математическите изводи да се използват по чисто формален начин, без в тях да се влага оценка на предположенията, при които този закон е изведен.

Разбира се, днес науката, особено кибернетиката, е отишла твърде напред в това направление и математическите методи се прилагат широко в най-различни области на човешкото познание и практика.

Встъпителна лекция, хабилитационен труд

Педагогическа дейност

През 42-годишната си академична дейност проф. А. Стоянов е водил упражнения и е чел лекции по много дисциплини, предназначени за студенти по математика, физика и инженерство.

Водил е упражнения по аналитична механика, висш анализ (теория на аналитичните функции и диференциални уравнения), аналитична и диференциална геометрия, диференциално и интегрално смятане, висша алгебра и др., а е чел лекции по теория на потенциала, механика на флуидите, висша математика, инфинитезимално смятане, приближено пресмятане, статика, кинематика, динамика, якост и съпротивление на материалите.

Преподавателската работа на професор Аркадий Стоянов и била винаги на високо ниво. Във Висшето техническо училище той пренесе университетския стил, по-точно този на Физико-математическия факултет на Софийския университет, в цялото си преподаване.

Аудиторията му се състоеше само от студенти по инженерство, но тя беше винаги пълна. Лекциите му бяха винаги предварително и грижливо обмислени и разработени, а даже и дозирани: никога в тях Стоянов не допущаше излишна дума. Той никога не прибягваше до импровизации и по този начин подчертаваше на дело, че съществува наука методика на преподаването, в която той бе майстор. Наследеният от родителите му усет към езика правеше неговата реч образцова и по този начин той завладяваше слушателите си. С илюстрациите върху черната дъска и с изисканите и точни обяснения в лекциите на проф. А. Стоянов и най-трудната материя ставаше ясна и прегледна.

Тази особеност на Аркадий Стоянов е изцяло отразена и в учебниците му за средните и висшите училища. Той е автор и съавтор на редица оригинални учебници за средните училища по елементарна алгебра и геометрия, както и на един прекрасен курс по теоретична механика за висшите технически учебни заведения, който претърпя вече 8 издания и който в настоящия момент се подготвя за печат като посмъртно издание под редакцията на негови ученици – професори и доценти във висшите технически учебни заведения, понеже Министерството на просветата реши този курс да стане общ учебник за всички висши технически учебни заведения. Този акт красноречиво подчертава отношението на специалистите към качествата на тази книга.

Редактор и рецензент

Отличен автор, А. Стоянов бе непрекъснато привличан и като редактор и рецензент на многобройни учебници и учебни помагала. Неговата редакторска и рецензентска работа бе всякога оригинална и творческа. Независимо от най-доброто изпълнение на задълженията си като рецензент и редактор, А. Стоянов винаги проникваше в самата същност на материала и оказваше непосредствена помощ на автора, като често добавяше и свои доказателства и предложения. Нещо повече, рецензирането на много от работите раждаше у него и някои нови идеи, които той оформяше в ценни научни работи. Така например статията Върху триенето в плъзгащи се лагери и челюстни спирачки, както и Върху някои безкрайни редове са резултат от задълбочено рецензиране на съответни научни трудове.

При рецензирането А. Стоянов беше педантично изчерпателен. Никоя техническа, езикова или стилна грешка или грапавина не можеше да убегне от зоркото му око. Той бе и твърде ревнив към чистотата на българския език, като заменяше всички чужди термини и фрази с подходящи български или даваше точна филологическа транскрипция или произношение. Нему се дължи например въвеждането на точния изговор на думата паралелепипед, а не паралелопипед. Тази ревнивост както към научното съдържание, така и към външната форма той проявяваше и при редактирането на Списанието на Физико-математическото дружество, за което не жалеше нито труд нито време.

Тъкмо заради тези негови качества той беше член на многобройни комисии – по технически речник, българска енциклопедия, български държавен стандарт, за печатни наборни знаци и за програми и правилници на Министерството на народната просвета.

Ръководител на катедра и педагог

Като ръководител на катедрата по техническа механика в Държавната политехника и в Инженерно-строителния институт проф. А. Стоянов положи големи усилия да нагоди своята чисто математическа подготовка към изискванията на инженерните науки.

Това той прояви не само при обработване на своите лекции и на примерите в тях, но и при избора на помощниците си. Като не пренебрегваше, а напротив – държеше твърде много за солидната им математическа подготовка, той привлече голям брой инженери за асистенти и немалък брой от тях издигна на академичен пост като доценти и професори. От неговата катедра по техническа механика – единствената по онова време в политехниката – излязоха преподавателите по дисциплините на техническата механика в почти всички висши технически учебни заведения в страната.

Както в катедрата по аналитична механика, ръководена от акад. Иван Ценов, така и като ръководител на катедрата по техническа механика, А. Стоянов се отличаваше с рядка колегиалност, демократичност и търпимост. Това, разбира се, не му пречеше и на катедрени заседания, и във факултетните и академичните съвети да проявява забележителна праволинейност и откровеност. Аркадий Стоянов никога не криеше мнението си, дори и тогава, когато се е случвало то да е в разрез с общото становище.

При покойния професор Аркадий Стоянов са се учили и са израснали освен авторите на тези редове, още проф. инж. Георги Ангелов, проф. инж. Никола Узунов, проф. инж. Марко Тодоров, доц. инж. Иван Недялков, доц. инж. Любомир Кандов, доц. инж. Божидар Тошев, доц. инж. Георги Данов, доц. инж. Стоян Неделчев, доц. инж. Иван Минчев, к. т. н. инж. Никола Кърджиев, к. т. н. инж. Сава Кисляков и др.

Пословичната строгост и взискателност на проф. Аркадий Стоянов към неговите студенти не намаляваше популярността му, защото той беше справедлив и защото обичаше младежта. За него напълно важеше максимата не студентите са създадени за професорите, а професорите за студентите.

През неговата аудитория са минали повече от двадесет хиляди младежи и девойки. Въпреки неговата строгост и педантичност питомците му правят признанието: От него разбрахме какво значи критерий във висше училище.

Отличия

За своята преподавателска, научна и служебна дейност проф. А. Стоянов бе награждаван с ордени и отличия: За гражданска заслуга II ст., Кирил и Методий І ст. и Червено знаме на труда.

Човекът Аркадий Стоянов

Проф. Аркадий Стоянов остави след себе си една светла диря. Всеки, който беше близък с него, не можеше да не оцени високите му човешки добродетели: скромност, непринуденост, отзивчивост, демократичност, миролюбивост наред с непримиримост към фалша.

Въпреки че беше подчертан математик, той притежаваше и широки литературни интереси, четеше чужда литература в оригинал, обичаше музиката, сам свиреше на пиано, посещаваше театър, а като човек беше чувствителен до стеснителност.

С неговата смърт както висшето образование и математическата наука у нас, така и многобройните му ученици, колеги и приятели загубиха един изключителен човек.

---

* Малчев, Иван, Б. Долапчиев. Аркадий Стоянов. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 145-151 (тук със съкращения, добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска).

начало