СПАС МАНОЛОВ (1922-1996 )
[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column] [su_column size=”3/4″]
[su_list icon=”icon: play” icon_color=”#e8531c”]
- Кратка справка
- Биография
- Библиография на трудовете
- Другите за него
- Лична галерия
[/su_list]
[/su_column] [/su_row]
Спас Манолов Миланов е роден на 5 февруари 1922 г. в София. Почива на 25 януари 1996 в София.
Завършва математика в Природо-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет (1947). Специализира в Московския държавен университет (1962-1963).
Научни степени и звания
Доктор на математическите науки (1974).
Асистент (1947), старши асистент (1951) в Природо-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет.
Доцент (1953) в Селскостопанската академия в София.
Доцент (1954), професор (1966-1971) във Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ; дн. Университет по архитектура, строителство и геодезия) в София.
Професор (1971-1988) в Центъра по приложна математика на Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ; дн. Технически университет) в София.
Ръководни длъжности
Заместник ректор (1956-1960) на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Висш инжинерно-строителен институт”] ВИСИ [/su_tooltip] (дн. Университет по архитектура, строителство и геодезия).
Заместник директор (1971-1976) на Центъра по приложна математика при [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Висш машинно-електротехнически институт”] ВМЕИ [/su_tooltip] (дн. Технически университет) и ръководител на секция Диференциални уравнения и математическа теория на управлението (1971-1987).
Заместник председател на Висшата атестационна комисия (ВАК) по математика и физика.

Основни научни направления
Качествена теория на автономни системи диференциални уравнения и приложения.
Лекции
В Софийския университет: елементарна алгебра, тригонометрия. В други висши учебни заведения: висша математика, линейна алгебра и аналитична геометрия, диференциални уравнения.
[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/4″]

[/su_column][su_column size=”1/3″] [/su_column][/su_row]
Членство в научни организации
Член на Съюза на научните работници в България. Член и зам-председател на централното ръководство на Съюза на математиците в България (СМБ), Председател на организационните и програмни комитети на редица Пролетни конференции на СМБ.
Сътрудничество
Член на Националния комитет по математика в България. Член на редколегията на списание Математика от основаването му (1962). Референт на Zentralblatt für Mathematik.
Ръководител на националния отбор в  осма (София, 1966) и девета (Югославия, 1967) международни олимпиади по математика

Отличия
Ордени: Народен орден на труда – златен (1972), Червено знаме на труда (1982), Св. св. Кирил и Методий – I ст. Награда За наука (1978)
Библиография
- Алманах на СУ „Св. Климент Охридски”. Университетско издателство „Климент Охридски”, 1988, том ІI, № 2, И-О, с. 531-532.
- Алманах на Техническия университет (с. 280).
(Съставил: Р. Калтинска)
