ГЕОРГИ БРАДИСТИЛОВ (1904-1977)

БИОГРАФИЯ*

Видният български учен, математик с международна известност и признание народният деятел на науката чл. кор. проф. д-р Георги Делчев Брадистилов остави след. себе си трайни следи в родната математическа наука, както и в образователното дело по математика в университета и във висшите технически учебни заведения у нас.

Неговите големи заслуги за развитието на приложната математика и за високата математическа подготовка на хиляди инженерни кадри са добре известни на нашата научна и културна общественост. Приносът му като ректор, декан и ръководител на катедра за създаването на висше техническо образование в нашата страна е твърде значителен и ще бъде винаги пример за подражание.

Неговата непосредственост и искреност са оставили трайни спомени у многото негови ученици, а за колегите и приятелите си той бе винаги желан събеседник и другар. Той бе ярка личност, на която лицеприятието бе чуждо. При научни спорове бе прям и открит. Но с поведението си той не оставяше горчивина у тези, които по даден въпрос имаха мнение, различно от неговото.

Студент, асистент, специализант

Георги Боадистилов е роден на 12 октомври 1904 г. в Панагюрище – град с изявени революционни традиции още от времето на османското робство и националното ни възраждане.

След завършване на гимназия ученолюбивият младеж следва математика в Софийския университет и завършва тази специалност с отличие през 1927 г. Скоро след това е назначен за редовен асистент по математика, главно за упражненията по диференциално и интегрално смятане и висша алгебра. През различни периоди от време обаче е водил упражнения и по други математически дисциплини, като теория на аналитичните функции, геометрия и др.

През учебните 1931/32 и 1937/38 години Георги Брадистилов е на научни специализации съответно в Париж и Мюнхен, след което успешно защитава докторска дисертация.

Доцент, професор, член-кореспондент

През 1940 г. е избран за частен доцент при катедрата по диференциално и интегрално смятане (във Физико.математическия факултет на Софийския университет, бел. ред.), ръководена от големия наш учен академик Кирил Попов.

11075-V

Встъпителната лекция на доц. Г. Брадистилов

Младият доцент чете интересни спецкурсове по интегрални уравнения, редове на Фурие и др. и едновременно с това ръководи научен семинар, в който изявени студенти изнасят до­клади върху специални въпроси от математическия анализ.

От 1943 г. Георги Брадистилов, едва 39-годишен, е вече професор и завеждащ, катедрата по приложна математика в Държавната политехника в София (дн. Технически университет, бел. ред.).
След разделянето на политехниката на отделни висши технически институти проф. Брадистилов заема същата длъжност във Висшия машинно-електротехннчески институт В. И. Ленин (дн. Технически университет, бел. ред.) до емеритирането му на 1 октомври 1971 г.

Взел е участие в много научни конгреси, симпозиуми, конференции и др. както у нас, така и в чужбина (Москва, Варшава, Берлин, Единбург, Мюнхен, Будапеща, Милано, Истамбул, Атина и др.)

През 1958 г. му е присъдена научната степен Доктор на физико-математическите науки. От 1967 г. е член-кореспондент на БАН; от същата година до 1972 г. е зам. секретар на Физико-математическото отделение на  БАН .

Проф. Γ. Брадистилов е носител на орден Кирил и Методий I степен (1957, 1963), Червено знаме на труда (1959), Народна република България (1964) и на др. отличия.
От 1965 г. е Заслужил деятел на науката, а от 23 октомври 1974 г. – Народен деятел на науката.
От 1938 г. е референт на реферативния журнал Zentralblatt fur Mathematik und ihre Grenzgebiete.
От 1967 до 1972 г. е председател на комисията по физико-математическите науки при Висшата атестационна комисия.
До смъртта си ръководеше Националния колоквиум по математика на Съюза на математиците в България (СМБ).
Дълги години проф. Г. Брадистилов бе главен редактор на поредицата Теоретична и приложна механика, издание на Българска академия на науките. Бе член на Съвета на Балканския съюз на математиците. Почина на 18 юли 1977 г. в София.

Научни резултати

0125-O-Mateev-Iliev-Petk-XX

Любомир Илиев, Боян Петканчин, Георги Брадистилов, Алипи Матеев

В научно отношение развитието иа Георги Брадистилов недвусмислено говори за един талантлив и оригинален учен.
Това проличава още в докторската му дисертация, чиято основна част е публикувана в Mathematische Annalen (116, 1938, 181–203).
Автор е на над 80 оригинални научни работи, публикувани у нас и в чужбина. Много от тях са цитирани и използвани в научни публикации на други автори, както и в монографии.

Научните трудове на Георги Брадистилов могат да се разпределят в четири групи.

Към първата група се отнасят научните му изследвания в областта на системи от нелинейни диференциални уравнения с малък параметър. Тук е предложена система от условия за съществуване на периодични решения на една консервативна система в околността на устойчиво равновесно положение. Системата притежава свойството, че, ако едно решение при две стойности на времето е тъждествено с равновесното положение, то това решение е периодично със съответен период.

Изследват се случаите на некратни и кратни помежду си корени на характеристичното уравнение. Случаят на кратност е особено труден и не се поддава на третиране с класически средства. Този именно случай бе изследван за първи път от Г. Брадистилов, макар и по повод на конкретна механична система, в една работа, която заслужава да се отбележи отделно, а именно Върху периодични решения на двойно махало, лежащо във вертикална равнина, при кратни корени на характеристичното уравнение (Годишник на МЕИ, 2, 11 (1956), 1-13).

В разглежданата първа група от изследвания на проф. Г. Брадистилов се търсят условия, свързани със съществуването на периодични решения на конкретни динамични системи, както и условия за устойчивост на тези решения в смисъла на А. М. Ляпунов.

През последните години от живота си проф. Г. Брадистилов съсредоточи научните си търсения върху някои теоретични изследвания относно периодични състояния на някои по-общи класове от диференциални уравнения от втори ред. Тук проблематиката е огромна и тя засяга и изисква не само съществуване на достатъчни условия за периодични решения, но и създаване на ефективни итерационни алгоритми за конструкцията на съответните траектории и на периодите им. Задачата за търсене на инженерно-физически приложения е отделна и ще бъде винаги актуална.

Към втората група от научни трудове на Г. Брадистилов се отнасят въпроси за периодични и асимптотични решения на системи от нелинейни диференциални уравнения, главно от автономен тип, които описват движенията на някои видове последователно свързани физични махала. Тази задача може да служи за модел на редица процеси от инженерните и някои природни науки. Доказано е условие за необходимост от фамилни периодични движения на система от последователно свързани физични махала, лежащи във вертикална равнина.

По-късно бе изследван и по-сложният случай, когато тази равнина е свързана с равномерна ротация. И за такава динамична система се установяват периодични, както и асимптотични, движения, и около неустойчивото равновесно положение. Това са въпроси, които сега се свързват с приложения в теорията на регулирането и управлението. От Г. Брадисти­лов бе предложен и подходящ алгебричен метод за намиране на конфигурациите, които системата приема след началния момент. Тук е доказана теорема за точния брой на положителните и отрицателните корени на едно обобщено секуларно уравнение и е намерено условие за тяхната многократност.

Въз основа на тези резултати е изведено същественото свойство на характеристичното уравнение на кратното математическо махало, за да няма то многократни корени. Също така е устано­вен интересният резултат, че ако определен брой махала са насочени нагоре, то се губи същият брой фамилии от периодични движения и на тяхно място се появяват фамилии от асимптотични движения, зависещи от този брой параметри. И тук трябва отделно да подчертаем третирането на критичния случай, когато един или няколко корена на характеристичното уравнение са кратни на друг корен на същото уравнение. С подходящ метод се търсят фамилии от периодични движения, чийто брой се определя от броя на реалните решения на една алгебрична система или пък на единствено алгебрично уравнение.

Проблемите за зависимостта на степента на последното уравнение от характеристиката на вътрешния резонанс представляват определен интерес. В тази насока през последните години бяха получени редица резултати, свързани със съответни инварианти. Аналогични на изложените дотук въпроси са третирани от Г. Брадистилов, сам и в съавторство, и за математически махала, свързани с еластични нишки. Освен това изследвани са и случаи на по-сложни механични конфигурации които могат да се разглеждат като модели на подемно-транспортни съоръжения от определен клас.

0123e-O-Mateev-Petk-Brad-Send-Penkov-P_Ivanov

Б. Петканчин (втори), следван от Ал. Матеев, Г. Брадистилов, Р. Калтинска, Бл. Сендов, Б. Пенков. В гръб вляво – П. Иванов

Към третата група от изследванията на Г. Брадистилов спадат някои проблеми, свързани с нелинейните осцилации на автогенератори и генератори. Изведени са съответните диференциални уравнения и са изучени периодичните им траектории. В редица случаи са намерени и съответни условия за устойчивост. В тези условия фигурират параметрите на изследваните генератори и автогенератори. Необходимо е да отбележим, че това е едно твърде перспективно направление за научни изследвания и приложения. Причината е, че в научно-инженерната практика все още липсват теоретични постановки, чието използване би довело до по-висока ефективност и икономичност при проектирането на съответните агрегати и съоръжения. В тази насока е необходима по-силна и постоянна връзка между математици, инженери и физици.

В четвъртата група от трудове на Г. Брадистилов влизат някои основни из­следвания и постижения в областта на електростатичния потенциал. Тук са намерени бързо сходящи редове за пресмятане на електростатичните потенциали и отделителните работи на дискретни молекули в различни точки на флуоритната решетка, която служи за определяне на равновесната и растежната форми на флуоритния кристал. Това направление очаква по-нататъшно развитие, което трябва да бъде съвместно дело на математици и специалисти в областта на физикохимията и електродинамиката.
(За научните изследвания на Г. Брадистилов виж също Научното дело на Георги Брадистилов – бел. ред.)

Педагог

Извънредно големи са заслугите на професор Георги Брадистилов в областта на образованието. В продължение на приблизително 30 години той бе основната фигура при осъществяването на математическото образование на хиляди инженери и архитекти в нашата страна. Той именно създаде учебните програми по приложна математика и написа съответния няколкотомен учебник (претърпял много издания), който бе основен източник за математически знания за специалисти по техническите и природните науки.

Той положи началото на четенето на специални глави от математиката за отделните видове бъдещи инженери: теория и приложение на аналитичните функции, вариационно смятане, теория на вероятностите и математическа статистика, качествени методи в теорията на дифенциалните уравнения, операционно смятане и др.

Като преподавател проф. Г. Брадистилов бе пример за оригиналност и педагогическо майсторство. Той не бързаше да затрупа слушателите си направо с много и детайлни доказателства, а най-напред ги въвеждаше в основните приложни идеи по даден проблем. След това той умееше да даде и доказателства на определени теореми дозирано със съответната строгост. Но и тук обичаше да прави анализ на това, къде и как при доказателството на дадена теорема се използват условията й. С това той учеше студентите на логика и творческо мислене. Проф. Г. Брадистилов никога не преподаваше математика, изолирана от съответните приложения – главно иженерно-физични приложения.

Освен вече споменатия учебник по висша математика необходимо е отделно да посочим и дълбоко съдържателния Сборник от задачи и теореми по диференциално и интегрално смятане от проф. Г. Брадистилов в две части. По този сборник в продължение на десетилетия се учеха поколения от математици, които след това станаха професионални преподаватели по математика в средни училища и висши учебни заведения. Този сборник и сега е търсена книга, макар и вече да е библиографска рядкост. Ще отбележим още и двете научнопопулярни книги Матрично смятане и Операцинно смятане, написани с подчертана приложна насоченост и хубав начин на изложение.

През тридесетте години Списанието на Физико-математическото дружество бе едва ли не единственият източник на български език за попълване на научните и методични знания на гимназиалните учители по математика и физика в нашата страна. От това време датират редица научнопопулярни статии на Г. Брадистилов, публикувани в това списание и написани на ясен и увлекателен език. В някои от тях се третират математически модели на биологични процеси и по-общо на природни явления.

Ръководител

Πроф. Георги Брадистилов е бил декан на Строителния факултет при Държавната политехника (дн. Технически университет, бел. ред.) през периода 1945/47 г. Освен това той бе ректор на Държавната политехника през 1947/48 г. и на Висшия машинно-технически институт в София (дн. Технически университет, бел. ред.) през 1962/66 г. Тази страна от дейността му заслужава отделно внимание и е пряко свързана с изграждането на висшето техническо образование у нас.

Като административен ръководител проф. Г. Брадистилов умееше да отделя възловите проблеми от делничната работа и да ги поставя за разрешаване пред съответните висшестоящи органи. Той бе радетел за създаване на висше техническо образование с модерно обзаведена база и висококвалифициран помощен персонал. Сега една от големите аудитории на ВМЕИ В. И. Ленин (дн. Технически университет, бел. ред.) в квартал Дървеница носи името на професор Георги Брадистилов.

Неговите последователи и ученици

Научното наследство на Г. Брадистилов е голямо. Не по-малко важно е и това, че той остави след себе си последователи и ученици. Още като доцент в университета той организира научен семинар, в чиято работа увличаше по-любознателните си студенти. И сега си спомням темата на първия си доклад в този семинар – уникурзални криви и приложенията им. По онова време в края на учебната 1940/41 г. отидох с вълнение при младия тогава доцент и доктор Г. Брадистилов за литература и съвети. Благодарение на него разговорът ни бе непринуден и завърши благоприятно за смутения студент.

В катедрата на проф. Г. Брадистилов израснаха като преподаватели редица математици, които по-късно положиха основите на катедрите по математика в нашите висши технически учебни заведения. Секцията по диференциални уравнения и математическа теория на управлението в Центъра за приложна математика във ВМЕИ В. И. Ленин (дн. Технически университет, бел. ред.) е наследник и продължител на делото на проф. Г. Брадистилов в областта на обикновените диференциални уравнения и на многобройните им и разностранни приложения. В научния семинар към тази секция работят вече близо 15 години специалисти от катедри и звена от цялата страна, поради което този семинар оправдано се счита за национален.

Проф. Г. Брадистилов ни въздействаше с чувството си за дълбока отговор­ност при решаването на определена задача. Авторът на тези редове си спомня за съвместната работа на колектив от 4 души, оглавяван от проф. Г.Брадистилов. Ставаше въпрос за написване на учебник по линейна алгебра и аналитична геометрия за висшите технически учебни заведения.

Съавторите имаха редица становища – разискваха ги надълго и залитаха в различни насоки. Проф. Г. Брадистилов изслушваше всекиго внимателно и накрая подчерта, че поетото задължение е отговорна работа и затова трябва да се спрем на главното: това ще бъде учебник за ВТУЗ – следователно с определена специфика: логическата строгост трябва да бъде разумно дозирана, векторите трябва да се изложат с оглед на използването им в механиката, необходимо е щателно онагледяване с чертежи и т. н. След такива наставления бе невъзможно някой от колектива да не пристъпи към работата си със сериозно и отговорно отношение.

Човекът Георги Брадистилов

Като човек и гражданин Георги Брадистилов притежаваше качества, които могат да служат за пример. В него имаше природно чувство за справедливост. За дейността му като екзаминатор съществуват много анекдоти. Истината е обаче, че, без да намалява взискателността си, в последна сметка той постъпваше по човешки.

Той бе винаги образец на трудова дисциплина и през цялата си 47-годишна дейност като преподавател и възпитател никога не е закъснявал на упражнение или лекция или да е отсъствал без изключително извинителни причини. Ще припомня следния случай. На път за лекция проф. Г. Брадистилов пада и, както впоследствие се установява, си счупва крака. Той обаче влиза в аудиторията, взема лекцията си и чак след това потърсва лекарска помощ.

Както е известно, у нас съществува Съюз на математиците в България (СМБ) с над 70 секции в страната и близо 8000 редовни членове. Основите му са положени през 1898 г.
Една от традициите на Съюза е отговорните му органи да провъзгласяват свои почетни членове за особени заслуги (обикновено това става на конгресите). В дългогодишната история досега е имало само 34 почетни члена, по-малко от десетина от които са живи.
Проф. Г. Брадистилов е носител на званието почетен член на СМБ от 1975 г., т. е. само две години преди смъртта му.

В болницата той не говореше нищо за коварната болест, чийто изход бе предварително известен. С посетили го приятели и колеги се шегуваше, интересуваше се от последните новини от математическия фронт. Най-съкровените му мисли от тези последни дни вероятно знаеше единствено грижовната му съпруга.

Добре знаем обаче, че времето не спира своя ход и че човешкият живот има неумолим край. Но същото това изминало вече време е справедлив съдия по отношение на извършените от нас дела като труженици, граждани и хора. Този обективен съдия дава най-висока оценка на всестранното дело на проф. д-р Георги Делчев Брадистилов, чл. кор. на  БАН.

Той ще остане завинаги в паметта на своите ученици, колеги и приятели


* Манолов, Спас. Георги Брадистилов. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 159-164 (тук с незначителни съкращения, добавени подзаглавия и снимки; съставил Р. Калтинска).

начало