Васил Попов (1942-1990)

[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column] [su_column size=”3/4″]

[su_list icon=”icon: play” icon_color=”#e8531c”]

[/su_list]

[/su_column] [/su_row]

Васил Атанасов Попов е роден на 14.01.1942 г. в гр. София. Починал на 31.05.1990 г. във Филаделфия. Завършва математика във Физико-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет (1965).

Научни степени и звания

Кандидат на математическите науки (дн. д-р, 1971), Доктор на математическите науки (дмн, 1976). Доцент (1974), професор (1981) в Математическия институт (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Институт по математика и информатика”]ИМИ[/su_tooltip]) при Българска академия на науките (БАН). Член-кореспондент на БАН (1984).

Основни научни направления

Математически анализ, Числени методи, Теория на апроксимациите. Има принос в изследванията по приближения с рационални функции, сплайн-функции, хаусдорфови приближения и др. (вж. [2]).

Лекции

Във Физико-математическия факултет на Софийския университет.

Членство в научни организации

Съюз на математиците в България (СМБ).

Сътрудничество

Зам. гл. редактор на списание Serdica, член на редколегията на списание Mathematica Balkanica и на Approximation theory and applications. Гост-професор в САЩ.

Отличия

Награда Н. Обрешков (1974), Лауреат на Димитровска награда (1978). Медал 1300 години България (1981) за изключителни постижения в Теория на приближенията.

През 1995 г. в негова памет е учредена международна награда Popov Prize, която се присъжда на млади учени на всеки три години.

ЗА НЕГО

Акад. Станимир Троянски в [5]:

[su_spacer size=”10″][su_quote]Васил Попов е математик с дълбока мисъл, прозорливост и изключителна сила – истински
математически талант, който решаваше трудни проблеми с изключителна лекота и елегантност. Нему принадлежат редица първокласни резултати в областта на теория на апроксимациите.
Човек с изключителни способности, прекрасен пианист, с богата душевност и култура.[/su_quote]

Неговият близък приятел проф. Евгени Христов (физик) в [3]:
[su_spacer size=”10″][su_quote]Васко живееше – не, а просто гореше с математиката. Усилена научна работа, семинар по Теория на апроксимациите, физически и приложни задачи.
Никой и нищо не оставаше без внимание. Всички негови колеги – връстници и по-млади специалисти по апроксимации и числени методи, черпеха с пълни шепи стимулиращи идеи.[/su_quote]

И не на последно място. Васко беше добър човек и добър приятел, с широка душа, чувствителен и отзивчив, с богата обща култура.

(Съставил: Р. Калтинска)

Библиография

Eнциклопедия България. Т. 5. – София : Изд. на БАН, 1984, с. 349
Андреев, Андрей С., К. Г. Иванов, Е. С. Москона и др. Васил А. Попов (1942–1990). // Физико-математическо списание, 33, 1991, № 1-2, с. 94-98.
Христов, Евгени. Спомен за Васил Попов. //Физико-математическо списание, 33, 1991, № 1-2, с. 99-100.
Петрушев, Пенчо. Надгробно слово за Васил Попов. //Физико-математическо списание, 33, 1991, № 1-2, с. 98-99.
Троянски, Станимир. Надгробно слов за Васил Попов. //Физико-математическо списание, 33, 1991, № 1-2, с. 99.