[su_row][su_column size=”1/4″]

[/su_column] [su_column size=”3/4″]
[su_list icon=”icon: play” icon_color=”#e8531c”]

• За неговия хумор
• Случки

[/su_list]
[/su_column] [/su_row]

За неговия хумор

[su_spacer size=”10″][su_quote]През годините, които се нанизаха една подир друга, наши професори бяха Никола Обрешков, Боян Петканчин,  Ярослав Тагамлицки, Алипи Матеев, Любомир Илиев, Благовест Долапчиев, а заедно с тях и редица още доценти и асистенти, ….

Но ако повечето от нашите професори с присъщата им ерудираност добросъвестно и методично излагаха своите дисциплини, то професор Тагамлицки и професор Матеев влагаха в това и някакъв свой специфичен артистизъм, който придаваше на лекциите им неподражаем колорит. Но Господи, колко различни бяха двамата!

Доц. Димитър Добрев в [4][/su_quote]

Неподражаем колорит!  Всеобхватният хумор на проф. Алипи Матеев!
Артистизмът, енергията и закачливият хумор на проф. Ярослав Тагамлицки – те правеха лекциите му неповторими и незабравими!
На погребението му през 1983 г. се стичат професори, студенти, учители от цялата страна –  някои завършили преди десетилетия, незабравили необикновенния чар на лекциите му.
За учителя и колегата проф. Тагамлицки са разказите на негови състуденти и колеги по-долу.

Акад. Любомир Илиев:

Пролетта на 1935 година. […] Физическата аудитория на Фкзико-математическкя факултет (дн. ФМИ) […]. На един чин седяха студентите от трети курс Алипи Матеев и Любомир Илиев. […] В междучасието Матеев каза: Ела да те запозная с един любознателен ученик от гимназията, в която съм учил. Така се запознах с Ярослав Тагамлицки. Ние с Матеев завършихме, той влезе в Университета.

[…] Девети септември 1944 година ни завари и тримата като редници, мобилизирани в различни краища на страната. И тогава отново ни събра Аlma Маter. […] Отначало в състава на нашето ново от трима асистенти тогава поколение. Но, заедно с предишното от тримата ни учители – Брадистилов, Петканчин, Долапчиев. И всички заедно с патриарсите академици – Попов, Ценов, Чакалов, Обрешков и професорите Табаков, Стоянов,  […].

Оттук започна дълбокия научен професионализъм на член-кореспондент професор д-р Ярослав Тагамлицки  […]. Той не поставя рязка граница между своята научна и педагогическа дейност. Специалните му курсове и ръководеният от него кръжок са забележителна школа за израстване на млади учени. Той проявяваше голям интерес и внимание и към въпросите на средното образование. ([2], с. 41-42)

Доц. Димитричка Шопова (негова състудентка):

С Ярослав Тагамлицки се познаваме от есента на 1936 г., когато 80 студенти по математика и около 50 по физика започнахме заедно да слушаме лекции и да посещаваме упражнения във Физнко-математическия факултет (дн. ФМИ) на Университета […] в голямата аудитория  на ул. Московска 49. […] Ярослав Тагамлицки скоро изпъкна със своята подготовка и възможности.

[su_row][su_column size=”1/2″]

[/su_column][su_column size=”1/2″]Дребен, с очила, с видима напрегнатост и вълнение Тагамлицки вземаше живо участие в упражненията, а понякога поставяше въпроси, даваше предложения и на лекции. На нас, новаците, ни изглеждаше по-скоро принадлежащ към преподавателите, отколкото към студентите. […]

С Ярослав Тагамлицки завършихме следването си през 1940 г. От 80 студенти от нашия курс само 8 завършихме навреме и се събрахме пак заедно да учим и стажуваме, за да получим учителска правоспособност […]. Още тогава той показа жив интерес към преподавателската работа, умееше да заинтересува и увлече учениците. ([2], с. 44-47) [/su_column] [/su_row]

 Акад. Иван Тодоров (негов студент):

През учебната 1951-1952 г. постъпих в специалността физика на тогавашния Физико-математически факултет (дн. ФМИ), […]. Лекциите по диференциално и интегрално смятане слушахме заедно с математиците – в два потока по 250 души. Събирахме се в ранните утринни часове в голямата – зиме студена – 22-ра аудитория в северното крило на Ректората.

Първи овладя това разнородно гъмжило характерният тенор на проф. Тагамлицки: Драги студенти! – Никой от нас не бе чувал неговото име по-рано. Той бе сменил преди 2 или 3 години пенсиониралия се тогава проф. Кирил Попов като титуляр на катедрата по Диференциално и интегрално смятане. Невисок, плешив, с очила, не слаб, но подвижен; с гримаса, напомняща Сократова усмивка. ([1], с. 42-53)

Акад. Благовест Сендов (негов студент):

Съвсем естествено е, че скоро станах един от най-ревностните поклонници на проф. Я. Тагамлицки. Магията, която той владееше, бе много силна. Студентите се надпреварваха да го поздравяват с поклон, защото той винаги издебваше да поздрави пръв, някои специализираха в имитиране на специфичната му интонация, а други просто говореха с неговата интонация.
Но най-силно и най-дълбоко той въздействуваше с отношението си към математиката. ([1], с. 54-57)

Проф. Тодор Генчев (негов студент):

Автор на дълбоки и блестящо изпълнени научни изследвания, той беше и нещо повече – учен и просветител в изконния смисъл на думите борец за по-широки духовни хоризонти и за по-висока култура […] И най-важното – беше беззаветно предан на своята мисия. […]
Преобладаващите чувства към него бяха искрена любов и възхищение. […]
Проф. Тагамлицки беше тъй самобитен и своеобразен, че самото му присъствие придаваше определен колорит на целия факултет. ([1], с. 65-76)

[su_row][su_column size=”1/2″]

[/su_column][su_column size=”1/2″]

[/su_column] [/su_row]

Христо Бояджиев (негов аспирант и асистент):

Записах се студент през лятото на 1966 година и през септември отидох на бригада в село Мечка. […] Ето къде за пръв път чух израза: Ако не си видял Тагамлицки, значи нищо не си видял. […]
А защо се говореше така за него ми стана ясно още на първата лекция по диференциално смятане.
Той беше един съвършено необикновен човек!

Лекциите тогава се четяха в голямата 272 аудитория на Ректората […]. Тагамлицки идваше направо от дома си на ул. Оборище. Влизаше в аудиторията много бодър, свеж, пълен с енергия и закачлив хумор. В бялата престилка пред черната дъска той мигновено грабваше вниманието ни и не го изпускаше до края.

[…] Той ни въвеждаше в материята леко, неусетно и елегантно, както опитен музикант въвежда слушателите си в царството на музиката. Пред нас се извършваше необичайно тайнство –  в ръцете му формулите оживяваха и сложните понятия добиваха ясен смисъл. Дори малкият епсилон не беше просто буква, а имаше характер.
[…] Математическият анализ се оказа интересен и приятен. Тагамлицки разговаряше с аудиторията си, обичаше да се шегува, и винаги подкрепяше шегите си с неповторима закачлива усмивка. Умееше както да разведри ситуацията, така и да бъде делови и сериозен. Беше щастлив сред студентите и правеше всичко възможно да им предаде знанията си. На бюрото му имаше купчина листчета с дефиниции и задачи –  в началото на лекцията той караше студентите да напишат на лист някоя дефиниция или да решат някоя задача. […] Студентите усещаха неговата всеотдайност и го обичаха.

На погребението в 1983 година аз срещах прогимназиалната си учителка по математика Аврамова. Тя беше просълзена. А беше завършила преди цели 25 години! Освен професори и студенти там бяха дошли учители от цялата страна. […] Разбирахме, че от живота ни си е отишъл завинаги един необикновен колега, който умееше да придава на математиката особен чар. Тагамлицки пося много знания и ентусиазъм в българската математика. Хиляди учители са минали през неговата аудитория. И много от тях следваха и следват неговия пример. ([3]: Един маестро в аудиторията)

НЕГОВИ МИСЛИ

Често най-полезен се оказва един погрешен отговор
За да се възприеме една истина – обичаше да казва той, – са необходими известни предпоставки. Често най-полезен се оказва един погрешен отговор. Аз винаги намирам онзи студент, който ще ми даде необходимия погрешен отговор.(Проф. Т. Генчев, Професор Ярослав Тагамлицки – учен и възпитател на учени; [1], с. 67-76)

Интересът идва с успеха
Това е лаконичен израз на убежденията му, че човек не се ражда с вродени интереси, а те се създават; че сигурният метод за създаване на градивни интереси у младия човек е поставянето пред него на възможно по- сериозни, но постижими за силите му задачи […].
(Доц. Д. Шопова, Ярослав Тагамлицки – спомени за педагогическата му дейност; [2], с. 44-47)

8 часа работа, 8 часа сън, 8 часа активна почивка
Той наричаше златно правилото: 8 часа работа, 8 часа сън, 8 часа активна почивка и го препоръчваше на студентите. Той ме уверяваше: Повярвайте ми 8 часа сериозна работа всеки ден никак не е малко. […]
Може би и в резултат на собствения си опит, той беше убеден, че това е важна предпоставка за успешност на учебния труд.
(Доц. Д. Шопова, Ярослав Тагамлицки – спомени за педагогическата му дейност; [2], с. 44-47)

Съставил: Р. Калтинска

Библиография

1. Ярослав Тагамлицки – учен и учител. Съставители Тодор Генчев, Иван Проданов, Димитър Скордев, Иван Тодоров и Владимир Чакалов.  – София : Наука и изкуство, 1986, 269 с.
2. Член-кореспондент проф. д-р Ярослав Тагамлицки (1917-1983). // Обучението по математика. – София, кн. 1, 1984, с. 37-47
3. Ярослав Тагамлицки в спомените на съвременниците си.
4. Добрев, Димитър. Спомени за някои от университетските ни преподаватели.// Статия написана през 2000 г. и предадена в [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Музей Математиката и информатиката в България “]ММИБ[/su_tooltip] от съпругата му през 2017 г. (авторът не е Димитър Минков Добрев).