ПЕТКО ИВАНОВ (1896-1982)

БИОГРАФИЯ*

Народният учител доцент Петко Иванов е първият наш хабилитиран препода­вател в областта на методиката на математиката. Основател е и многогодишен гла­вен редактор на списание Математика и физика, пряк наследник на което е спи­санието Обучението по математика (вж. Списания).

Петко Иванов е бил помощник-министър в Министерството на народната просвета, директор на Отдела за средно и институт­ско образование в Министерството на народната просвета, директор на Централ­ния институт за усъвършенстване на учителите – София, ръководител на секцията по математика и физика към НИИОО Тодор Самодумов, ръководител на катед­рата по методика на математиката, физиката и химията във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет Климент Охридски, ръководител на катедра­та по методика на математиката въз Висшия педагогически институт в Шумен и др.

Началото

Роден е на 4 ноември 1896 г. в с. Къкрина, Ловешки окръг, в бедно семей­ство. На 9-годишна възраст остава сирак и грижите по възпитанието и образова­нието му се поемат от неговите баба и дядо.
Начално образование получава в с. Къкрина, а основно – в Ловеч. Тук трудолюбивият младеж бързо привлича вниманието на учителите и те настойчиво го съветват да продължи образованието си в известната тогава Габровска гимназия.

През 1915 г. идва в София, за да се запише да учи в университета. Но пла­новете му са осуетени. Той пренася нелегално от София в Ловеч Манифеста на БРСДП (т. с) и на парламентарната й група против включването на България в Първата световна война. За тази дейност Петко Иванов е арестуван и осъден от военно-полевия съд. След излизане от затвора е мобилизиран в армията.

Студент и учител

От началото на 1919 г. е назначен за начален учител в родното си село.
През учебната 1919–20 година е студент в Юридическия факултет, а от есен­та на 1920 до лятото на 1923 г. – във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Со­фийския университет.
От 15 септември 1923 г. до 28 септември 1929 г. Петко Иванов учителства в Плевенската мъжка гимназия.

Специализация в Париж

Доцент, ръководител на катедра

През учебните 1948–49 и 1949–50 година Петко Иванов е хоноруван препо­давател по методика на математиката във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Со­фийския унизерситет, а от 1 ноември 1950 г. е редовен преподавател в същия. От 1950 до 1955 г. преподавателите по методика на обучението по математика образу­ват секция към Катедрата по висш анализ.

През 1955 г. Петко Иванов е избран за доцент, за заместник-декан на Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) и за ръководител на новосъздадената Катедра по мето­дика на обучението по математика, физика и химия.

Алипи Матеев, Петко Иванов, Спас Манолов

Като зам.-декан работи до 1962 г., а като ръководител на обособилата се през 1963 г. самостоятелна Катедра по методика на обучението  по  математика – до пенсионирането си през 1968 г.

Петко Иванов непрекъснато проявява грижи за укрепването на Катедрата по методика и насочва вниманието на работещите в нея към най-актуалните методи­чески проблеми.
Особено ценни негови качества като ръководител са непримиримостта към недостатъците и умението да помага на младите хора.

Научни резултати

Научните интереси на доц. П. Иванов твърде рано се формират в областта на педагогическия фронт. Едва на 23 години той става учител и така силно се свърз­ва с тази професия, че й посвещава близо 60 години от своя живот.

Обучението по математика

В много статии П. Иванов показва как потребностите на живота, икономичес­кото, политическото и културното развитие са влияели на обучението по матема­тика. В някои от тях за пръв път се прави цялостен анализ на съдържанието, ме­тодите и организацията на обучението по математика у нас от Първото българско царство до наши дни.

Политехнизма в обучението по математика

Връхна точка в приносите на доц. П. Иванов за решаване на проблемите на обучението по математика са разработките му, свързани с политехнизма в обуче­нието по математика. На този проблем е посветен хабилитационният му труд По въпроса за политехнизма в обучението по математика в нашето общообразователно училище, част от който е отпечатана в сборника Политехническото обучение в общообразователното училище, изд. на БАН, 1955 г.

Петко Иванов (седнал, трети), на трибуната Алипи Матеев

Като се взема предвид действителността у нас, в този труд се разработват ос­новните пътища за осъществяване на политехнизма в обучението по математика в нашите училища. Изхождайки от същността на политехническото обучение и от особеностите на математиката, П. Иванов стига до извода, че на обучението по ма­тематика не може и не трябва да се възлага задачата да запознава учениците пря­ко с принципите на основните производствени процеси, с природните закони, както и да развива у учениците умения и навици да си служат с най-общите оръдия на производството, защото ще се отклони от своя предмет. Но успешното обучение по учебните предмети, непосредствено свързани с производството, е немислимо без со­лидни знания по математика.

Организация на обучението

Доц. П. Иванов е автор и на много други статии, свързани със съдържанието, методите и организацията на обучението по математика, поместени в Списание­то на Физико-математическото дружество и списанията Математика и физика, Обучението по математика, Математика в школе, Народна просвета, Учи­лищна практика и вестниците Работническо дело, Отечествен фронт, Учителско дело и др.

Методика на обучението по математика

Богатото научно наследство на доц. П. Иванов разкрива една система от не­гови дейности в областта на методиката на математиката и на математическото об­разование, която повече от половин век насочва обучението по математика у нас към прогресивно развитие. За многобройните статии на доц. П. Иванов по пробле­мите на обучението по математика акад. Л. Чакалов пише: Тези статии доприне­соха за подобряване на обучението по математика у нас; много от тях не са загу­били своята актуалност и днес.

Петко Иванов създаде за първи път у нас пълен университетски курс по методика на обучението по математика и написа първия и все още единствен универ­ситетски учебник по методика на обучението по математика. В този учебник е отразен натрупаният положителен опит у нас. Първата (общата) част на този учебник и особено разделите му, свързани с методите и формите на мислене в обучението по математика, получиха положителна оценка от авторитетни математици методици.

Доц. П. Иванов е инициатор за създаването на списанието Математика и фи­зика и неговият пръв главен редактор (до 1971 г.).

Дейност в математическите дружества

Особено продължителна и плодотворна е неговата дейност в ФМД,  БФМД,  БМД и  СМБ. Тази дейност започва още от студентските му години през 1921 г., като през 1938 г. той е секретар на настоятелството на ФМД, а през 1950 г. при прекратяване на дейността на дружеството е заместник-председател. През 1960 г. доц. П. Иванов е председател на акционния комитет за възстановяване на ФМД, а на 15 декември 1960 г. след учредителното събрание на БФМД е избран за пред­седател на централното му ръководство. От 1963 г. той е избран за почетен член на БФМД и до края на живота си работи най-активно за него и за БМД и  СМБ.

На първия ред: Алипи Матеев (втори), следван от Боян Петканчин, Благовест Долапчиев, Петко Иванов

Отличия

За плодотворна научна, преподавателска и обществена дейност доц. П. Ива­нов е награден с много ордени и медали: Народен орден за гражданска заслуга IV степен, 9 септември 1944 г. III степен, Народен орден на труда  – сребърен, два ордена Кирил и Методий I степен, Народна република България и др. Удо­стоен е с високите звания Заслужил учител и Народен учител. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма.

Целият живот и научноизследователската дейност на доцент Петко Иванов са прекрасен пример за беззаветна служба и всеотдайност на математическото, образование в България.

* Кучинов, Й., Ив. Ганчев. Петко Иванов. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 140–144 (тук с незначителни съкращения, добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска).