Физико-математическо дружество (1898-1977)
ПРЕДИСТОРИЯТА
Веднага след Освобождението през 1878 г. в новата българската държава започва да се чувства остра нужда от собствена интелигенция и развитие на националната култура. Българите получили образование в чужбина са малцина. Ръководните служби и отговорни постове в държавата, в частност и в просветното дело, се заемат в повечето случаи от чужденци – руси, чехи и др.
За преодоляване на острата нужда от квалифицирани кадри в образованието, през декември 1888 г. се открива Висшето училище (преименувано 1904 г. в Софийски университет), чиято главна цел е да подготвя учители за средните училища и да дава по-високо образование.
Преподаването на физико-математически науки във Висшето училище започва още от началото на 1890 г. Негов недостатък обаче е, че кандидатите за учители не получават никакви методически указания с изключение на кратки лекции по методика на математиката – един час седмично през последния семестър. Не се провежда учебна практика с тях, недостатъчна е и педагогическата литература. ([3])
Възниква идеята за създаване на едно обединяващо учителите по математика и физика звено, което в определен смисъл да бъде нещо като допълнение след Висшето училище. В него да се провеждат сбирки с реферати върху учебния материал по математика и физика, да се насърчава интересът на учителите към физико-математическите науки, да се насочват към научно творчество. Идеята се възприема положително от професорите във Висшето училище, от учителите в двете столични гимназии (мъжка и девическа) и намира подкрепа от Министерството на народното просвещение в лицето на неговия главен секретар Стефан Лафчиев.
Идеята
От друга страна, идеята за създаването на ФМД в София е в резултат и на вече утвърдила се световна тенденция, породена от бурното развитие на математиката през 18 и 19 век и от важната роля, която тази наука започва да играе в останалите науки и в обществения живот. През 19 в. възникват редица математически общества: Лондонско (1865), Финландско (1868), Френско (1872), Датско (1873), в Палермо (1884), Американско (1888), Немско (1890), Румънско (1895) (вж. [13], с. 9-10).
Доц. Чавдар Лозанов в [6] по повод 100-години от учредяванего на ФМД през 1898 г.:
НАЧАЛОТО
Присъстващите 39 души преподаватели и учители, наречени основателни членове на дружеството, одобряват идеята (вж. списъка на основателите на с. 4 в [1]).
На 14 февруари 1898 г. (нов стил) се избира комисия, която да изработи проект за Устав на дружеството.
Тази дата се приема за рождена дата на Физико-математическото
дружество (ФМД) в София.
ПЪРВОТО НАСТОЯТЕЛСТВО на ФМД
През март 1898 г. Уставът на ФМД в София е приет на извънредно заседание, а през април се провежда и първото събрание на ФМД.
На събранието е избрано първото Настоятелство (управително тяло) на ФМД в София в състав:
Председател – Иван Салабашев
Секретар – проф. Емануил Иванов
Касиер-библиотекар – Куню Кутинчев (вж. по-долу);
Съветници – Иван Гюзелев и Стефан Лафчиев.
Куню В. Кутинчев (1851‒1927) е роден в гр. Русе, където получава основното си образование. Гимназия завършва в гр. Табор (Чехия), след което учителствува в Русе. След Освобождението е окръжен управител (1878-1881), учител и директор в Пловдив и София (1881‒1908). От 1908 г. заема важни постове в Българска народна банка.
УСТАВЪТ на ФМД
Цели
Според чл. 1 (вж. оригинала в [13], с. 8) на Устава ([14]) , дружеството си поставя следните цели:
- да спомага за усъвършенстване на членовете си и да ги поощрява към самостоятелни научни трудове;
- да следи развитието на литературата по физико-математическите науки;
- да възбужда и обсъжда въпроси по учебното дело относително обучението по физико-математическите науки в училищата и да указва средства и методи за подобрение на обучението изобщо;
- да изработва обща научна и учебна терминология по физико-математическите науки;
- да разглежда критически учебници и съчинения по физика и математика;
- да спомага морално и материално за напечатване и разпространение на самостоятелни научни трудовеи добри ръководства и учебници.
Според чл. 2 на Устава, дружеството урежда своя Библиотека, която ще снабдява с необходимите книги и списания.
Според чл. 3 на Устава, членовете на дружеството са три вида – почетни, основатели и действителни. Действителен член може да бъде всеки специалист и любител на физико-математическите науки, както и студенти по математика и физика.
Събрания
За постигане на целите си Дружеството провежда събрания, в които се изнасят сказки и реферати, разискват се научни и педагогически въпроси (пълно описание виж в [4], с. 14 и 32-41).
С реферати участват главно проф. Емануил Иванов, проф. Антон Шоурек, проф. Спиридон Ганев, Стефан Лафчиев, Георги Кирков и други. По-късно се включват и бъдещите професори Димитър Табаков, Любомир Чакалов и Аркадий Стоянов.
В събранията се разглеждат и въпроси от методиката на преподаване на математика и физика в училищата, обсъждат се учебните програми у нас и в други по-напреднали в образованието страни, правят се предложения за реформи в нашето училище. Това предизвиква интерес не само в учителите. Освен математици и физици в събранията участвуват и инженери, геодезисти, метеоролози, офицери, студенти и други.
Събранията се провеждат в различни частни помещения (предоставени от любезни стопани), понякога във Висшето училище, в Мъжката или в Девическата гимназии, в Техническото училище, а когато не се намери свободно помещение в учебно заведение – в отделна стаичка на чешката пивница на ул. Московска ([1]).
Почетни членове
През целия период от основаването (1898) до закриването на дружеството (1950), то има само шест почетни членове ([4], с. 76-77):
проф. Емануил Иванов,
проф. Атанас Тинтеров,
проф. Антон Шоурек, Иван Салабашев,
Стефан Лафчиев и Христо Г. Данов.
СПИСАНИЕТО на ФМД
През 1900 г. се взема решение да започне издаването на Годишници на ФМД, с цел членовете да получават сведения за живота и дейността на Дружеството. Идеята е Годишникът да съдържа в сбита форма разискванията в събранията, резюмета от изнасяните сказки и реферати, научни съобщения и пр. Излизат само два тома на Годишника (1900–1902).
Скоро става ясно, че за учителите по математика и физика е по-полезно да се издава месечно списание с научно-педагогически характер, чрез което те да следят развитието на физико-математическите науки, но и да бъде техен методически помощник в пряката им работа. Така през 1904 г. започва да излиза Списание на Физико-математическото дружество в София (СФМД).
Редакционен комитет:
Проф. Емануил Иванов, проф. Антон Шоурек, проф. Спиридон Ганев, Стефан Лафчиев, Георги Кирков, Благой Димитров, Петър Пенчев (асистент по физика, по-късно професор ), Димитър Попов (асистент по математика, по-късно професор ), Йордан Ковачев (асистент по геодезия, по-късно професор ), доц. Георги Стоянов и Радой Великов (учител),
(вж. [1], [3], [2], [4]- с. 16-32).
Списанието става трибуна на математическата и физическата мисъл на Дружеството. Сътрудници на Списанието са професори, учители, студенти, офицери, геодези, инженери и др., което показва големият интерес към него.
Един пример за всеотдайността на членовете на ръководството на Дружеството и на редколегията на Списанието четем в [2]:
Този паметник е пред очите ви; той изглежда наглед малък, но той е велик по съдържание, дух и възход. Бъдещият обективен историк ще му даде надлежното место в историята на българската култура в началото на III Българско царство.
ДРУГИ ДЕЙНОСТИ
Освен списанието, Дружеството развива творческа дейност и в редица други области:
изнасяне на реферати и сказки с висока научна и педагогическа стойнност, сътрудничество с други научни дружества у нас и в чужбина, участия в международни научни мероприятия, създаване и поддържане на библиотека на дружеството (към 1939 г. в нея има 360 тома и 25 списания) и др.
През първата половина на ХХ в. дружеството установява плодотворни връзки с различни чуждестранни организации, участва в международни конгреси и конференции. Един пример: проф. Антон Шоурек изнася доклад на тема Върху образованието по математика в България на Третия конгрес на Международния математически съюз, проведен през 1904 г. в Хайделберг (по-късно този доклад е публикуван в сп. L’enseignemant mathematique — орган на Международния математически съюз, както и в американското списание American Journal of Mathematics).
Дружеството получава покани за участияе в редица международни прояви: честване на Фарадей, организирано от Кралския институт по физика в Лондон през 1931 г.; Конгреса по техническо образование, организиран от Международното бюро по техническо образование в Париж, който през 1938 г. заседава в Берлин; Общославянския математически конгрес, заседавал във Варшава през септември 1928 г.; балканските математически конгреси в Атина през 1936 г. и в Букурещ през 1937 г. ([6]). За международната и за всестранната дейност на ФМД у нас до 1939 г. вж. [1] и [2] . Акад. Петър Кендеров в [13], с. 8: На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и започва Втората световна война. Правителството забранява всякакви конгреси и събори в страната. Десет години по-късно на Юбилейния конгрес (31. Х – 2. XI, 1948) по случай половинвековната дейност на Дружеството присъстват 1000 български математици и физици от висшите учебни заведения, научни и други институти, учители от всички гимназии в страната и много студенти. Изнесени са 35 доклада и съобщения по проблеми на математиката и физиката, а също и по проблеми на обучението по тези дисциплини. Дружеството е наградено от Президиума на Народното събрание с орден За гражданска заслуга – II сепен (Указ № 55/22. IX. 1948). През октомври 1950 г. Софийският народен съд завежда дело срещу ФМД, че дублира целите на МНП, СНР и СБУ и че нарушава законите на държавата. Дружеството е закрито. Физико-Математическото Дружество (ФМД) е възстановено през 1960 г. В развитието си по-нататък минава през няколко периода (за всеки от тях вж. СМБ): Духът и мисията на ФМД в София, заложени от основателите му, се пренасят през годините във всяко от горните му превъплощения, а именно да бъде обществена организация на математиците, която се грижи за издигане равнището на образованието и науката в страната. Съставил: Р. Калтинска
ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ
40 години ФМД
Настоятелството на Дружеството решава през есента на 1939 г. да се проведе събор на преподавателите по математика и физика от цялата страна, на който да се честват двете годишнини.
По случая да се издаде Юбилеен сборник ([10]) съдържащ някои от докладите изнесени на събора – статии относно зараждането и развоя на българската математика и физика, както и оригинални научни статии отразяващи напредъка на математиката и физиката у нас.
За издаването на Юбилейния сборник заслуги има тогавашното Настоятелство на дружеството: Стефан Лафчиев — председател, проф. Иван Ценов — подпредседател, Петко Иванов — секретар, Атанас Димитров — касиер, Аркадий Стоянов — библиотекар.
Редакционен комитет на Юбилейния сборник е с председател проф. Любомир Чакалов и членове проф. Георги Наджаков, проф. Аркадий Стоянов, Кирил Сеизов и Атанас Димитров ( [4], с. 63-64).50 години ФМД
Подробно описание на създаването на ФМД в София, неговите ръководства и Списание, както и цялостната сфера от дейности (международни връзки, реферати, фондове, Библиотека) виж в [1], [2] и [4], с. 6-80. Много изчерпателен и обобщен преглед на дейността на ФМД през първите 50 десетилетия на съществуването му дава акад. Кендеров в [13], с. 11-16.ЗАКРИВАНЕ НА ФМД (1950)
ВЪЗРАЖДАНЕ (1960)
Библиография