Първите учебници на български език по алгебра

Споредъ Библиографический преглед ([2]) отъ 1889 г. на Н. Начов, до Освобождението (1877) на български език излизат 28 учебника по аритметика, 2 сборника по аритметика, 2 учебника по алгебра и 3 учебника по геометрия. Почти всички печатани в чужбина – в Сърбия, в Австрия, в Русия и др.

1848

Емануил Васкидович, учител в Плевен, въвежда алгебрата като самостоятелен учебен предмет.

1859

Излиза първият учебник по алгебра написан на български език — Начални алгебрически уроци от Христо Д. Ваклидов. Напечатан е в Цариград. Състои се от три части в общо 149 страници.
В първата часть се разглеждат алгебрични чи­сла, алгебрични изрази и действия с тях. Във втората част — урав­нения от първа и втора степен, неравенства. Третата част съдържа 103 решени задачи.

В предговора си към читателите Ваклидов пише, че книгата е заимствана от различни автори и има за цел да улесни учителите и духовете на младите в математическите науки чрез една методическа система (правописът е осъвременен).

Терминологията в учебника е твърде различна от днешната, теоретичните обосновки са малко. Понятието уравнение например се определя така: Уравнение се нарича изречението на две равни количест­ва, разделени със знака за равността. Вж също [3].

1868

Излиза вторият учебник по алгебра на български език – Практическа алгебра на В. Гринлиф, преведена от Иван Тонджоров.

В него освен основните въпроси, застъпени в учебника на Христо Ваклидов, се разглеждат още Нютонов бином, имагинерни числа, хармонична прогресия, безконечни поредици и кубични уравнения.

1869

Излиза Наръчен учебник за начална математика на Тодор Шишков, в който за първи път се среща понятието логаритмуване.

Пълен библиографски преглед на издадената на български език математическа литература до 1886 г. прави Никола Начов (учител в държавното практическо земеделско училище в Садово) в статията си Библиографический преглед ([2]). Статията е публикувана през 1889 г. в три броя на списание Искра (издавано в гр. Шумен, 1888-1897). В  бр. 4, с. 248-252 се прави преглед на излезлите учебници и сборници по по алгебра.
Информация, включваща и части от библиографския преглед на Н. Начов, е дадена и цитирана в [3].

Библиография

  1. Ганчев, Иван. Математическите знания у нас до 1878 г. // Български математици. – София : Народна просвета, 1987, с. 5-15 (тук извадки от текста с добавени подзаглавия и снимка; съставил: Р. Калтинска).
  2. Начов, Никола. Библиографический преглед на нашата математическа литература от самото ѝ начало до края на 1886 г. // Искра (Шумен), 1889, год II:  бр. 1, с. 52-57;  бр. 3, с. 184-189;  бр. 4, с. 248-252.
  3. Иванов, Петко. Исторически бележки върху обучението по математика в България. // Юбилеен сборникъ на физико-математическото дружество въ София по случай 40 годишния му юбилей, София, 1939, с.42-68.

(Съставил: Р. Калтинска)

начало