1824  

Петър Берон издадава Буквар с различни поучения, известен като Рибен буквар – това е първата бьлгарска печатна книга, в която на 9 страници са дадени четирите аритметични действия чрез таблици и решени задачи. Еестествените числа са записани с кирилица и с арабски цифри.
Не се използ­ват знаци за аритметичните операции – пише ce например:
2 и 3 правят 5. Няма и обяснителен текст.

Наскоро след Рибния буквар излизат още две книги на български език, в които има начални математически знания. През 1825 г. –  българска версия на московския буквар, която съдържа таблицата за умножение и през 1827 г. – гръко-румънско-българският Aбеседар, който съдържа названията на числата от 1 до 10 000.

1833  

Излиза първият български печатен учебник по отделен учебен предмет – учебникът Аритметика или наука числителна [7] на Христаки Павлович.
В него се използват арабските цифри и се въвеждат знаците за равенство и аритметични действия.
Учебникът съдържа 118 страници и се състои от три части и (на 73 стр.) месяцеслов. В първата част се разглежда смятането с многоцифрени числа, във втората част – прости дроби, в третата част – просто и сложно тройно правило. Включени са и задачи, извлечени от всекидневни ситуации, всичките решени.
Интересен е опитът на автора да даде в началото определение на понятието числителна наука (вж [3]).
В месяцеслова е показано с какви пресмятания могат да се определят дните на подвижните църковни празници. Накрая е даден списък на спомоществователите (предплатилите абонати). 

1835

Появява се вторият български учебник по аритметика като четвърта част на Славянобългарското детеводство от Неофит Бозвели и Емануил Васкидович. Съдържанието и структурата на тази част са приблизително същите както при учебника на Христаки Павлович, но в нея се въвежда означаването на произволни числа с букви, т. е. полага се началото на буквената математическа символика у нас.

През същата година излизат и станалите доста популярни по онова време Взаимоучителни таблици на Неофит Рилски, част от които са с математическо съдържание.

1843, 1845

Излизат още два български учебника по аритметика – първият (1843) е преведеният от  Сава Илиев Радулов-Панагюреца гръцки учебник на Гераки, а вторият (1845) – Болгарска аритметика [7] на Христо Сичан-Николов. Тези учебници съдържат почти същия аритметичен материал, както вече споменатите, но са включени десетични дроби и са дадени елементарни познания за степенуване и коренуване на числа.
Преведеният от Сава Панагюреца учебник съдържа и формулите (заедно с извеждането им)

(a + b)² = a² + 2ab + b²      и    (a + b)³ = a³ + 3a²b + 3ab² + b³ .

Във връзка с търсенето на неизвестното в пропорции, като например в 7 : х = х : 60, се стига до  решаване на уравнението х² = 7.60 и до понятието средно геометрично на две числа. Това е първият учебник на български език, който съдържа, макар и в зачатък, елементи на алгебрата.

Интересно явление в учебника Болгарска аритметика на Сичан-Никoлов са последните му страници, където авторът по същество се занимава с идеята за шифриране, дава две занимателни аритметични игри и привежда таблица с български, славянобългарски, латински, турски и арабски цифри.

1857

Сава Доброплодни издава Училищни таб­лици по аритметика, които съдържат кратки методически указания. Това е първото методическо пособие по аритметика на български език.

1859, 1867 

Излизат Кратка числителница  [7] на Христо Г. Данов (1859) и Малка аритметика [7] на Йоаким Груев (1867).

Ботев внася съвсем малко допълнения в теоретичната част на книгата с цел да я пригоди за българските ученици (вж. [4], [6]).
Промените му в задачите на учебника обаче са съществени. От всичките 65 задачи в руския оригинал Ботев запазва само 9, като добавя 47 нови задачи, чието съдържание е свързано със знания от биологията, астрономията, физиката, икономическата география и историята ([4]).
Като се има предвид, че не само в оригинала, но и в други чужди и наши учебници по аритметика няма такова широко представяне на други области на знанието, може с основание да се твърди, че гениалният поет и революционер е един от първите, стигнали до идеята за важната роля на междудисциплинарните връзки и осъществил тази идея, макар и на начално равнище.
Особено ценни и оригинални са задачите, чиито текст е пропит с патриотичен и революционен дух и на места с остра политическа сатира (вж. [4], [6])).