Просветители през ХІХ век

Училища

В началото на XIX век Българското възраждане навлиза в етап на ръзгръщане на просветителските идеи. През 1822 г. в Копривщица се открива първото мъжко училище, а през 1840 г. в Плевен – първото девическо училище. През 1835 г., по своя инициатива и със свои средства, Васил Априлов и Никола Палаузов откриват в Габрово първото светско училище. Появяват се училища в Плевен, Копривщица, Ямбол.

$0043-F-Bolgradskata_ gimnazia$

Болградската гимназия

Първото класно училище основава Найден Геров в Копривщица през 1846 г. По негов образец се откриват класни училища и в други градове. Тези училища са обикновено трикласни, но някои имат четвърти, пети, шести и седми клас.

Девическото образование е доста по-скромно в сравнение с мъжкото. Броят на девическите училища и продължителността на обучението в тях e по-малък. Например, Габровското мъжко класно училище има 7 класа, докато девическото класно училище има само 5 класа.

През 1859 г. в Болград (Украйна) се открива първата българска гимназия, а през 1868 г. в гр. Щип – първото българско педагогическо училище.
От всички училища в България само Габровското (1872) и Пловдивското мъжко училище се развиват до пълни гимназии преди Освобождението, като Пловдивското е духовна семинария.

Учебно съдържание

Представа за учебното съдържание, предвидено в българските класни училища в навечерието на Освобождението (1878), дава Програма за Габровските училища, одобрена през 1872 г.
Подробно описание на учебния материал по математика в нея за мъжкото класно училище от първи до шести клас (в седми клас няма математика) и на учебния материал за девическото класно училище от първи до четвърти клас (в пети клас няма математика) са дадени в [2].

Учебни пособия

Възниква необходимостта от учебници, учебни и методически помагала за новосъздадените български училища. От методически помагала се нуждаят учениците и особено учителите, които преподават по няколко учебни предмета.

Пълен библиографски преглед на издадената на български език математическа литература до 1886 г. прави Никола Начов (учител в държавното практическо земеделско училище в Садово) в статията си Библиографический преглед ([3]). Статията е публикувана в три броя на списание Искра от 1889 г.
В бр. 3, с. 184-189 се прави преглед на излезлите учебници и сборници по аритметика, в бр. 4, с. 248-252 – на учебните помагала по алгебра, геометрия, тригонометрия, логаритмични таблици.

Интересни данни от библиографския преглед на Н. Начов използва и цитира Петко Иванов в [2].
Там, на стр. 51-52 прави и кратък преглед на методите на обучение в училищата до Освобождението, а относно учебниците четем (стр. 51 ):

Изобщо казано, учебниците по аритметика, алгебра и геометрия, които са печатани на български език преди Освобождението, носят безспорно недостатъците на първи работи от тоя вид, предназначени за току-що започналия да се възражда български народ. Неоспоримото чуждо влияние на добри ръководства виждаме вече след седемдесетте години, в навечерието на Освобождението.

Виж също Първите учебници по аритметика, по алгебра и по геометрия.