ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ
ПЪРВО ПОКОЛЕНИЕ (1889-1913)
Първото поколение преподаватели-математици във Физико-математическия отдел на Висшето училище и Физико-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет са (по азбучен ред):
професорите Антон Шоурек, Атанас Тинтеров, Емануил Иванов, Спиридон Ганев,
доцент Георги Стоянов и преподавателите Владислав Шак, Тодор Дедов, Тодор Монин. Вж. [3].
В този период за кратко време във Факултета работят още: преподавател Михаил Момчилов (1891-1893) и асистентите Димитър Попов (1897-1899, 1902-1907), Никола Стоянов (1903-1908, 1920-1926), Никола Константинов (1909-1913). Вж. [4].
Към това поколение изтъкнати математици принадлежат също и действителните членове на Българското книжовно дружество (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Българска академия на науките “]БАН[/su_tooltip]) Васил Василиев, Георги Кирков и Иван Салабашев.
[su_row]
[/su_row]
Акад. Любомир Илиев дава следната характеристика на това поколение в [1], с. 6:
[su_spacer size=”10″][su_quote]Разгръщайки отчетните доклади на първите ни ректори, прави силно впечатление съзнанието у тогавашните преподаватели за отговорността, която са поели пред народа, както и небивалата скромност за собствените им възможности. […]
Такива добродетели и разбирания носи и нашето първо поколение от преподаватели по математическите науки във Физико-математическия факултет. Те не блестят с голяма ученост, но са трудолюбиви и предани докрай на своето дело. Тия добродетели и познаването на големи университети, в които са се учили, им позволяват не само да се справят с педагогическите си задължения, но и да поставят гранитни основи за бъдещите успехи на математическите науки у нас.[/su_quote]
Особено важна заслуга на първото поколение преподаватели във Факултета е грижата им да подготвят достойна своя смяна. Те подбират най-добрите студенти, правят ги асистенти почти веднага след завършването им и успяват, въпреки трудностите да ги изпратят на специализации във водещи европейски университети.
Така, под техните грижи, израства второто поколение преподаватели във Факултета, което издига научната и преподавателската работа по математика у нас на високо ниво.
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”1/4″]
[/su_column][/su_row]
Библиография
- Илиев, Любомир. Университетското образование по математика в България набираше сили. // 100 г. Математика в Софийския университет „Климент Охридски” … и математик на този свят. – София: Съюз на математиците в България, 1990, с. 4-26.
- Василев, Мл. Из историята на факултета по математика и механика. // Математика, № 3 (1981), с. 6-10.
- Бучков, Нестор Ат. Математика и математици. Спомени. // Юбилеен сборникъ на физико-математическото дружество въ София по случай 40 годишния му юбилей. – София, 1939, с. 91-92.
- Петков, Петьо. Забравени деятели, с обич към тях. // Мат. форум, т. VI, бр. 1 (2004).
(Съставил: Р. Калтинска)