Детство и юношество

Стоян Недев ([1]) е първородният син на Иванка и Йордан Недеви. Роден е на 2 ноември 1942 г. в с. Генерал Колево, близо до град Варна. Ранното детство на Стоян е тясно свързано със среда, типична за селотo от онези години – любов към семейството, дома и отечеството, готовност за тежък труд, почит към останалите, любознателност и други добродетели, които биват изграждани и развивани ежедневно (както спонтанно, така и постепенно). Именно такива добродетели формират една благоприятна и солидна основа за по-нататъшното развитие на Стоян Недев като изключителна личност.

Баща му често го е предизвиквал с различни главоломки, изискващи логическо мислене, въображение и творчество. Като ученик в град Провадия Стоян Недев се откроява сред съучениците си със своята любознателност, творчески потенциал и умения да дешифрира същината на природни явления и механични устройства, дори смисъла на изречения от непознат нему език.

Забележително е и желанието му да споделя наученото. Именно амбицията му да разбира и способността му да обяснява характеризират Стоян Недев до голяма степен през целия му живот като учен и университетски преподавател. Той притежава вродена музикална дарба и обича да пее български и чуждестранни песни. Това, което отличава изпълненията му обаче, е стремежът му да разбере и интерпретира посланието на дадена песен дори когато текстът е на неовладян от него език. Може би това да е била една от най-ранните прояви на специфичния му талант да използва аналогия и обобщение при откриването на скрития смисъл на нещата.

Когато Стоян Недев завършва средното си образование, пред него се откриват редица привлекателни професионални поприща. Той избира математиката! Освен естественото му влечение към тази наука има и други фактори, които са решаващи за този избор. В края на 50-те години на миналия век Сава Ковачев, випускник на Математически факултет към Софийския университет Св. Климент Охридски, е назначен за гимназиален учител в Провадия. Младият и самоуверен учител бързо увлича най-силните ученици и започва да ги занимава със състезателни математически задачи. Усилията му се увенчават с успех – провадийските ученици започват да се проявяват на различни математически състезания. По това време математическите машини, които днес наричаме компютри, се появяват на световната сцена. Те вече са доказали потенциала си да ускоряват икономическия и научния прогрес. Управлението на страната е започнало да осъзнава необходимостта от изграждане на капацитет в новите научни направления, заченати в утробата на математиката.

В Софийския университет “Св. Климент Охридски”

През 1960 г. се организира извънреден кандидатстудентски конкурс сред най-добрите участници в Националната математическа олимпиада (около 200 души) с цел да се откроят онези, които да получат право да се запишат като студенти по математика в Софийския университет без предварително да са отслужили задължителната по онова време двугодишна военна служба. Освобождаването в онзи момент от военна служба само на специално подбрани студенти по математика е знак за официално признание за значението на математиката.

На студентите от Софийския университет през този период водят лекции забележителни учени и личности като Никола Обрешков, Боян Петканчин, Благовест Долапчиев, Любомир Илиев, Ярослав Тагамлицки, Алипи Матеев и Благовест Сендов. Ограничен брой математически дисциплини „извън учебното съдържание“ се предлагат като спец-курсове. Един от тях е систематичният курс по обща топология, въведен в България от Дойчин Дойчинов. Този спец-курс и изследователският семинар по анализ, воден от Ярослав Тагамлицки, оформят първоначалния интерес на Стоян Недев в общата топология.

В Московския държавен университет “М. В. Ломоносов”

Заедно с група от други отлични студенти, вече проявили изследователски способности, Стоян Недев е изпратен през 1963 г. да продължи образованието си в Механо-математическия факултет (наричан популярно МехМат) на Московския държавен университет.

По времето, когато Стоян Недев влиза в трети курс на Московския университет, в МехМат изобилстват специализирани изследователски семинари, чиято дейност привлича студенти от всички равнища. Посещаемостта на някои от семинарите е впечатляваща: 80 (и дори повече) участници, като средният брой е около 25.

Водещи на някои от тези семинари са известни математици от по-старото поколение: Андрей Колмогоров, Израил Гелфанд, Павел Александров, Андрей Тихонов, Александър Курош. Стоян се присъединява към семинара за млади изследователи в общата топология, воден от Александър Архангелский и Владимир Пономарьов, по това време доценти към Московския университет, които усилено работят върху дисертациите си за доктор на науките.  Характерно за въпросния семинар е активното участие на студенти (около 12), всеки от които се стреми да направи първите крачки в своето собствено математическо пътешествие.

Стоян Недев веднага бива привлечен от специфичната атмосфера на семинара, още повече че неговият общителен характер се вписва по чудесен начин в нея. Не липсват интригуващи отворени проблеми, предложени от водещите семинара, и студентите активно общуват помежду си в стремежа си към успех. Стоян Недев също установява трайни приятелски връзки с участниците в семинара. Особено тясно е сътрудничеството му с Митрофан Чобан, което продължава до края на живота на Стоян. Редица интересни изследователски проекти и публикации са резултат от това сътрудничество.

През 1966 г. в списанието Успехи математических наук излиза обзорна статия на Архангелски, в която авторът разглежда обобщени разстояния, топологиите, които те пораждат, и представя няколко нови резултата и проблема в тази насока.

Магистърска степен

Двете години преди получаването на магистърска степен от Московския университет представляват за Недев период на вътрешно съзряване, през който той усвоява общата идея за разстояние, проучва предоставените му богати ресурси, работи активно не само в рамките на семинара, но и самостоятелно в библиотеката и вкъщи.
Плодовете от тази упорита работа не закъсняват. Под научното ръководство на Архангелски и още преди да завърши Московския държавен университет (през 1966 г.), Стоян Недев получава интересни и обещаващи нови топологични резултати и е поканен за докторант. Неговият първи резултат в топологията е елегантен като него самия през тези години (и по-късно – през 60-те) – той доказва, че всяко симетризуемо пространство на Линдельоф, е наследствено пространство на Линдельоф. След това Недев написва прекрасна докторска дисертация върху о-метрични пространства, която съдържа много интересни резултати. Дисертацията е под научното ръководство на проф. Архангелский и е защитена през 1970 г., а Стоян Недев получава научната степен кандидат на физико-математическите науки (еквивалентна на днешната доктор по физика и математика). Едновременно той навлиза дълбоко и в съвършено различно направление на приложенията на общата топология – теореми за селекцията на многозначни изображения, където получава отлични резултати (някои съвместно с Митрофан Чобан).

В Българска академия на науките

След завръщането си в София Стоян Недев е назначен в Институт по математика при Българската академия на науките (днес Институт по математика и информатика (ИМИ) при БАН). Недев работи активно в секцията по топология към ИМИ до пенсионирането си. Разбира се, думи като назначен и работи са прекалено слаби, за да изразят истинския му принос за осъществяване на мисията на ИМИ. Този принос обхваща не само неговите научни изследвания, преподавателската му дейност в различни университети (в България, САЩ и Алжир), ръководството на научен семинар, но и същността му на човек, който честно и предано служи на българската и международната математическа общност.

Добрата репутация на Стоян Недев в математическия свят води до покани да участва в престижни международни конференции по топология и нейните приложения (Русия, Молдова, Полша, Австрия, Азербейджан. Унгария. Чехия. Сърбия. Македония и др.).

От своя страна той със посвещение и талант организира (заедно с колеги) национални и международни конференция по топология и топологична алгебра.

От 1972 г. проф. Стоян Недев е научен ръководител на докторски дисертации, в които учениците му постигат забележителни резултати. Първият му докторант е Веско Вълов (днес професор), чиито резултати в областта на теорията на многозначните изображения и геометричната топология се радват на международно научно признание. Друг докторант на проф. Недев е Валентин Гутев (днес също професор), който е постигнал дълбоки резултати в теорията на многозначните изображения и техните приложения в няколко математически области.

Откъс от [1] в превод на Евгения Сендова ([2])

——————————-
[1] Alexader V. Arhangel’skii, Mitrofan M. Choban, Petar S. Kenderov. PROFESSOR  STOYAN YORDANOV NEDEV // Serdica Mathematical Journal, 2018, Vol. 44, 1-2, p. 1-30.  http://www.math.bas.bg/serdica/2018/2018-001-030.pdf

[2] Евгения Сендова за превода: Оригиналът  на текста е на английски език и в по-голямата си част е написан от акад. Петър Кендеров, който освен специалист в областта, в която е работил проф. Стоян Недев, е и негов близък приятел. Трудно е човек да превежда текст, който се е излял от душата му, понякога е по-лесно да се напише отново. За да му спестя това емоционално усилие, се опитах да предам по възможно най-близък начин неговите слова на български. Правя го с чувство на огромно възхищение, почит и обич към Стоян, когото с гордост считам не само за учител в ръководенето на упражнения по анализ при доц. Иван Проданов, но и за незаменим приятел.