В процес на доразработка.

150 години

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

НАЧАЛОТО
БЪЛГАРСКО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО (БКД) 1869–1911

БРАИЛА (1869–1878)
Първото ръководство (1869–1882) на БКД е избрано с тайно гласуване от Учредителното събрание на БКД в Браила, Румъния на 29 септември 1869 г. На 30 септември всички присъстващи полагат клетва.
Ръководството се състои от две управителни тела – настоятелство и действителни членове.

Настоятелство

Никола Ценов – председател
Членове:
Василаки Михайлович
Петър Симов
Константин Николов Попович
Стефан Русков Берон


СОФИЯ (1878–1882)
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. БКД временно преустановява дейността си. След завършването на войната Главното събрание на БКД в Браила решава дружеството да бъде преместено в София. На 5 септември 1881 г. Общото събрание на БКД в София гласува решение за подновяване деятелността на Книжовното дружество.

Действителни членове

Марин Дринов – председател (1869-1878)
Васил Друмев – член (1869-1878) и
зам.-председател (1869-1873)
Васил Стоянов – деловодител (1869-1872)
Тодор Пеев – член (1873-1878)

Из устава на БКД

Марин Дринов

Васил Друмев

Васил Друмев

БКД си поставя за цел:

  • Да разпространява всеобщото просвещение у българския народ и да
    му показва пътя към неговото веществено обогатяване;
  • Обработване и усъвършенствуване на българския език, на българската история
    и върху подобрението и напредването на родната наша словесност въобщ;
  • Развиване на младежта и от двата пола –
    в народния дух, върху подобрението и напредването на българските училища, съответно с духа и нуждите на народа.

Васил Стоянов

Тодор Пеев


БКД ще разпростира дейността си върху: 

  • Сичките науки, изкуства и художества;
  • Средствата и способите за веществено обогатяване и напредък на народа;
  • Изучаването на народния бит на българите и въобще на сичките съседни народи;
  • Събиране на различни сведения за изучаването на сичкото българско отечество.

Уставът на БКД написан ръчно от Васил Друмев

Обявление за преместване на БКД от Браила в София


Привременен управителен комитет
на БКД (1882-1884)

Назначен от министър Константин Иречек със задачата да възстанови и ръководи дейността
на БКД в София.
На 4 март 1882 г. е избрано ръководството на Привременния управителен комитет на БКД.


Ръководство на Привременния
управителен комитет (1882-1884)

Васил Стоянов – председател и редактор на  Периодическо списание, органът на БКД
Петър Генчев – секретар
Георги Кирков – ковчежник
Георги Златарски – библиотекар

Петър Генчев

Георги Кирков

Георги Златарски

Първите 32-ма дописни членове (дн. член-кореспонденти) на БАН са избрани през 1870 г., а първите действителни членове (дн. академици) – през  1884 г.

Ръководство на българското
книжовно дружество 1884 – 1898

Марин Дринов – председател
Васил Стоянов – подпредседател
Тодор Пеев – главен  деловодител (1884–1885)
Сава Дацов – пом. деловодител (1884), деловодител (1885–1888)
Райчо Каролев – пом. деловодител – (1888–1889), деловодител (1890)
Александър Теодоров-Балан – деловодител (1891– 1898)

Сава Дацов

Райчо Каролев

Ал. Теодоров-Балан

Иван Гешов

Димитър Моллов

Ръководство на БКД 1898–1911

Иван Евстратиев Гешов – председател
Димитър Петров Моллов – подпредседател
Михаил Константинов Сарафов – ковчежник (1898–1904)  
Юрдан Иванов Мирчев (1905–1907)
Стоян Стоянов Аргиров (1907–1911)
Александър Теодоров-Балан – деловодител (1898–1901)
Иван Пеев-Плачков (1901–1911) 

Михаил Сарафов

Юрдан Мирчев

Стоян Аргиров

Ив. Пеев-Плачков

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН)  1911–1947

1908–1911 – Действия по преобразуване на Дружеството в Академия на науките – създаване на Академическа комисия; промени в устава; избиране на нов Управителен съвет с председател ИванГешов.

Любомир Милетич

Първото ръководство на БАН 1911-1924

Иван Евстратиев Гешов – председател
Любомир Георгиев Милетич – подпредседател
Стоян Стоянов Аргиров – ковчежник
Иван Пеев-Плачков – секретар

1911, 6 март – Тържествено заседание в читалище „Славянска беседа” и официално обявяване на преобразуването на БКД в Българска академия на науките (БАН).

1912, 22 януари – Първо Общо събрание след преобразуването на БКД в БАН; Иван Евстр. Гешов е преизбран за председател.

Протоколът за преобразуване на БКД

Първият устав на БАН

1912, 1 февруари – Публикуван е Законът за БАН.
1912 – Приемане на устав и правилник на БАН.


Из Устава на БАН (1912)

Чл. 1. Българското книжовно дружество, основано през октомври 1869 г. в Браила, като се преурежда съгласно с разпоредбите на настоящия устав, се преименува  “Българска академия на науките”. Академията е самостойно и независимо научно учреждение. Тя е юридическа личност със седалище в София. ([3])

Сградата на БАН към 1910 г.

Чл. 2. Академията има за цел да развива и разпространява науките и изкуствата, особно с оглед към българите и българските земи, българския език и българската книжнина.

За тази цел Академията:
а) извършва и поддържа самостойни издирвания в областта на науката и изкуствата;
б) обнародва и предизвиква научни, книжовни и художествени трудове.

1885 – Започва подготовката за строеж на дом на БКД.
1892 – Завършване на първия етап от строителството на сградата.

1906 – Извършване на допълнително строителство на две крила към сградата на БКД.
1908, януари – Председателят на БКД Иван Евстр. (излишно) Гешов изплаща с лични средства ипотечния заем на Дружеството от около 120 000 лв., употребен за строителството на сградата.

Васил Златарски

Ръководството на БАН 1924–1937

Любомир Георгиев Милетич – подпредседател и и. д. председател (1924–1926), председател (1926–1937)
Васил Николов Златарски – подпредседател (1926–1935)
Стоян Стоянов Аргиров – ковчежник (1924–1937)
Иван Пеев-Плачков – секретар (1924–1937)

1924 – умира председателят Ив. Евстр. Гешов, на негово място като временно управляващ, а от 1926 г. и като титуляр встъпва Любомир Милетич.
1929, 14 май – освещаване на новата сграда на БАН.

1929, юни – провеждане на Общо годишно събрание; изложение на Любомир Милетич с предложение за създаванена програма за развитие, включваща разширяване обхвата на изследванията и тяхното целево подпомагане; създаване на временни специализирани звена със свои издания и др.
1937, 1 юни – умира председателят Любомир Милетич.
1937 – в сградата на БАН се открива публична читалня за студенти.

Ръководството на БАН 1937–1944

Богдан Димитров Филов –  председател (1937–1944)
Стефан Петков Павликянов – подпредседател – (1937–1944)
Иван Пеев-Плачков – секретар (1937–1944)
Петко Христов Стоянов – секретар(1940–1941)
Стоян Маринов Романски – секретар (1941–1942)
Спиридон Спасов Казанджиев – секретар (1942–1944)
Стоян Стоянов Аргиров – ковчежник (1937–1939)
Любомир Николов Чакалов – ковчежник (1939–1944)

Богдан Филов

Стефан Петков Павликянов

Петко Стоянов

Спиридон Казанджиев

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И ИЗКУСТВАТА (БАНИ)
1944-1947

1940 – създава се четвърти клон на Академията – Литературно-художествен; за пръв негов председател е избран Тодор Влайков, а за секретар – скулпторът Иван Лазаров.
1940 – със закон приет от Народното събрание БАН е преимевувана в Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ)
1940, април – публикуван е Законът за Българската академия на науките и изкуствата.
1940, юни – приет е Уставът на БАНИ.

1944, септември – Председателят на Академията Богдан Филов е арестуван във връзка с подготвяния „Народен съд”
1944, ноември-декември – Конституира се ново ръководство на Академията.

Временно ръководство на БАНИ
(1944–1947)

Димитър Георгиев Михалчев – председател
Никола Георгиев Долапчиев – подпредседател
Спиридон Спасов Казанджиев – секретар
Любомир Николов Чакалов – ковчежник

1945, 17 юни – Създава се специална Комисия при МНП за преустройство на висшето образование и Академията.

Със закон от м. февруари 1947 г., в сила от 1 март с. г., БАНИ СЕ ПРЕИМЕНУВА ОТНОВО в БАН.

Д. Михалчев

Н. Долапчиев

Л. Чакалов

БАН СЛЕД 1947 Г.

Изложението дотук е компилация от текстове и снимки в източниците [1, 4] за създаването и развитието на БКД и БАН до 1947 г.



В този период БКД, по-късно БАН, е самостоятелно и независимо сдружение на учени, без администрация и с ръководства, които работят безвъзмездно.

Чл. 1. Българското книжовно дружество, основано през октомври 1869 г. в Браила, като се преурежда съгласно с разпоредбите на настоящия устав, се преименува  “Българска академия на науките”.

Академията е самостойно и независимо научно учреждение. Тя е юридическа личност със седалище в София.

Из Устава на БАН от 1912 г.

След 1947 г., БАН става държавна институтция с платени ръководство и администрация. Постепенно, на същия принцип, към нея се създават научни институти в различни научни направления.

Чл. 1. Българската академия на науките е най- висшият научен институт в страната.

Тя е държавно учреждение със свой самостоятелен творчески, организационен и административен живот и се намира под ведомството на Министерския съвет, който утвърждава нейния общ научен план и следи за неговото изпълнение.

Из Закон за БАН, Държ. вестник, бр. 40/19.II.1947 г.

 

Съставил: Румян Лазов

Източници

  1. История на Българската академия на науките. 1869 – 1969 / Ст. Божков и др. – София: БАН, 1971.
  2. Сто години Българска академия на науките. 1869 – 1969. Т. 1 . Академици и членове кореспонденти. – София: БАН, 1969.
  3. Уставите на Българската академия на науките. 1869 – 1984. Фототипно изд / Състав. А. Динева; Отг. ред. Н. Тодоров.  София: БАН, 1989.
  4. Българска академия на науките. Членове и ръководство. (1869 – 2004): Справочник / Отг. ред. акад. Ив. Юхновски; Ред. д-р Д. Кръстев. – София: ЦБ БАН, 2005.