ХУМОР

Още професорски хумор

За хумора на наши математиции и нформатици се разказват (и публикуват) много анекдоти и случки. Някои от тях истински, други измислени, трети приписани от един преподавател на друг.
Такъв е случаят например с професорите Ал. Матеев, Яр. Тагамлицки и Г. Брадистилов.

По-долу са подбрани извадки от поредицата Смях на доц. д-р Евгения Сендова (с псевдоним Жен-И-Сен), на чието чувство за хумор и достоверност разчитаме. И така, Жени Сендова разказва:

 За акад. Никола Обрешков 

Колега от първи курс влезе на изпит при акад. Обрешков и с изненада видя, че преподавателят не е приготвил листчета с номера на въпроси от конспекта.
– Говори на тема “Идеали” – каза Обрешков.
– Ама аз искам да си тегля билетче – настоя студентът.
Обрешков погледна наглеца с изненада, извади оризовата хартия от кутията си с цигари, написа някакво число, сгъна листчето на четири и каза:
– Тегли!  ([1])
Акад. Обрешков пита студент за дефиницията на k–кратен корен на уравнение.
– Това е такъв корен, който, като се замести k пъти подред в уравнението, резултатът е нула, но на (k+1)-я път резултатът е различен от нула – отговорил студентът. ([1])
Акад. Обрешков бе известен със снизходителното си отношение към студентите си. Веднъж поредният изпитван студент бил толкова неподготвен, че асистентът с огромно неудобство се обърнал към професора:
– Не можем да пуснем този студент – не знае да сметне детерминанта от втори ред.
– Късай, късай, после наесен ти ще го изпитваш – гласял отговорът.  ([1])
Журналист пита акад. Обрешков как твори математика.
– Напиша нещо, гледам на другия ден – чистачката го хвърлила в кошчето. Пиша нещо ново… Чистачката – пак в кошчето. Каквото не успее да изхвърли, публикувам!  ([1])

За проф. Йордан Дуйчев

Проф. Йордан Дуйчев се славеше с неохотата си да се занимава с делнични неща, които го отклоняваха от любимата му алгебра. По време на заседание на Научния съвет на Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на СУ, един от колегите му забелязал, че той държи под масата тетрадки, пише нещо набързо и ги слага в чантата си.
– Какво правиш? – попитал колегата.
– Проверявам последното контролно – гласял изненадващият отговор.
– Е как така, без да гледаш…
– Много просто – дал съм две задачи. Едната е от сложността на 2+2, а другата и аз не мога да я реша. Затова на всеки пиша четворка!  ([1])

За акад. Любомир Илиев

Акад. Илиев бе изключително благороден и фин човек, но когато се разгневеше, около него хвърчаха искри… На един научен съвет завеждащата личен състав подхвърли предизвикателно:
– Не знам какво си мислят авторите на учебниците по математика, но днес дадох задача за седми клас на двама кандидати на науките, един доктор и двама доцент, но дъщеря ми все казва „Учителката не иска по този начин…”
Всички замръзнахме в очакване на справедливия гняв на академика, който по онова време бе директор на Института по математика (дн. ИМИ) при БАН
– Ех, Дима, вече 20 години си завеждащ „Личен състав” и още не си разбрала коя задача на кой сектор да даваш… – укорително заключи той.  ([1])
Акад. Илиев четеше лекции по Диференциални уравнения. Поради огромната си заетост често му се налагаше да закъснява за час. Разказват, че деканът го срещнал на коридора и се обърнал към него укорително: Закъснявате вече с 10 минути!
–  А-а-а, това не е проблем – ще компенсирам, като изляза 10 минути по-рано.  ([1])

За проф. Благовест Долапчиев 

Проф. Благовест Долапчиев ни преподаваше Аналитична механика. Притежаваше изключителна ерудиция и лекциите му бяха изпъстрени с примери от най-различни области на живота, включително музика и литература. За математиците смяташе, че притежават един сетивен орган повече от представителите на останалите професии, а за математическите познания – че трябва да бъдат елемент от общата култура. По този повод сподели с нас възмущението си от поредния роман на Андрей Гуляшки за разузнавача Авакум Захов:
–  За да подчертае изключителните му умствени способности, авторът обрисува героя си като човек, който за развлечение вечер решава наум интегрални уравнения. Не очаквам от Гуляшки да знае как се решават интегрални урванения, но поне би трябвало да знае, че не се решават наум…  ([1])

За акад. Боян Петканчин

Лекциите на акад. Петканчин започваха винаги в 7 ч. сутринта в понеделник. Да стане човек толкова рано, за да слуша 3-часова лекция, чието съдържание можеше да се намери в тухлата от почти 1000 страници по Диференциална геометрия, не беше много стимулиращо. Първоначалните ентусиасти намаляваха постепенно, докато накрая остана само един слушател. По-късно колегата сподели, че акад. Петкачин хвърлил поглед на аудиторията и спокойно заявил:
– Ако другия път сте по-малко, няма да имаме занятия…  ([1])

За акад. Благовест Сендов

Акад. Бл. Сендов (по времето, когато бил още млад шофьор) бил спрян за някакво нарушение при пресичане на кръстовище. Леко смутен, той обяснил на милиционера, че просто е последвал примера на няколко коли преди неговата. А-а-а, ама вие явно не знаете, че така не може да се обобщава – категорично заявил милиционерът.  ([2])
Секторът на проф. Бл. Сендов имаше традиция да се събира всеки вторник в бирхалето на ресторант България. На срещите понякога присъстваха чуждестранни математици. Един път гостът се оказа англичанин, който си поръча чай с мляко. За времето (около 1970 г.) това бе доста необичайна поръчка. Сервитьорът (младо момче) се смути и погледна въпросително към Сендов.
– Няма проблем. Сервирате чая в чаша, а млякото – в каничка – каза професорът.
Гостът усети, че е създал проблем и реши да се пошегува:
– Че така ли се сервира? Трябваше млякото да е в чаша, а чаят – в каничка.
–  А-а-а, но в България тази смес се поръчва по два начина – ако бяхте казали мляко с чай, тогава щеше да бъде по Вашия начин – контрира проф. Сендов .  ([1])

За доц. Димитър Добрев

Доц. Димитър Добрев беше един от първите лектори и ръководители на дипломни работи по информатика. Негов дипломант работеше върху машинен превод от английски на български (с помощта на компютъра Минск-2). Дипломантът беше толкова запален и самокритичен, че разработката на програмата се проточи доста след определения за защита на работата срок. Доц. Добрев търпеливо следеше развитието на нещата, но накрая не издържа:
– Другарю, една машина може да се подобрява непрекъснато, но от това никой не печели. В някакъв момент трябва да я сложите на масата!  ([1])

За проф. Владимир Чакалов

Асистирах на проф. Владимир Чакалов, когато преподаваше Анализ първа част на студенти по математика. Мълвата, че той не къса, докато човек не се откаже, се беше разнесла и пред нас се потеше вече осми час един упорит първокурсник. Хвърлих поглед върху работата му и разбрах, че наистина изпробва търпението ни:
– Професоре, този студент е безнадежден случай, не знае производната на xn.
Съвсем спокойно Чакалов каза на младежа:
– Не се тревожете, не бързайте. Не ме гледайте, че аз бързам…  ([1])
Попитали проф. Владимир Чакалов каква е разликата между компактно и бикомпактно множество.
– Много просто е – почти същата, както между вола и бивола – отвърнал той.  ([1])

За проф. Кирил Дочев

Изказlане на проф. Кирил Дочев: Необходимото и достатъчно условие едно пространство да бъде скандално, е в него да съществува поне един женски елемент. (От рубриката Може би наистина са го казали в [1])

За чл. кор. Васил Попов

Васил Попов бе изключителен и щедър математически талант, който остави достойни ученици след себе си. Все пак отвреме-навреме изразяваше разочарованието си, че големият му син (тогава на 15 г.) не върви по пътя му:
– Драска си там някакви фантазии… Не че са лоши, но няма надежда да стане математик!
Този ненадежден математик днес е Алек Попов – един от най-известните съвременни български писатели.   ([1])

За акад. Попчев

Попитах наскоро  акад. Попчев за най-комичния случай от изпитите му. Той си спомни твърдението  на един студент, че квадратното уравнение  аx2 + bx + c  = 0  има три корена.
– Как така – изумил се академикът.
– Много просто – пояснил студентът – аx2 има два корена, bx – един, а  c  въобще не пуска корени!  ([1])

Спомени

В първите години на информатиката в България се вълнувахме как да се нарича професията на хората, които създават компютърни програми. Появиха се около 15-ина предложения по аналогия (в скоби):

  • програмаджия (дограмаджия)
  • програмар (цигулар)
  • програмат (адвокат)
  • програмател (писател)
  • програматор (инкасатор)

  • програмач (предприемач)
  • програмец (боец)
  • програмик (комик)
  • програмник (безсрамник)
  • програмовчик (регулировчик

  • програмоделец (дърводелец)
  • програмор (тенор)
  • програмчик (заварчик)
  • програмьор (гримьор)
  • програмяк (теляк)

Спечели: програмист (тенисист).  ([2])

След годините на прехода на първия етаж на Института по математика и информатика (ИМИ) се подслони фирма за поправка на компютри. Неотдавна присъствах на разговор между клиент (професор от съседен институт) и шефа на фирмата.
Професорът: Моля обяснете ми какво точно му беше на компютъра ми?
Шефът: Ние тук само ги поправяме, по обясненията са от втория етаж нагоре…  ([2])

Съставил: Р. Калтинска

Литература

  1. Жен-И-Сен. Смях на куб. //София, 2012, 44 с.
  2. Жен-И-Сен. Смях на пета. София, 2015, с. 55. ISBN: 978-619-194-016.

начало