Петър Попиванов (1946)
БИОГРАФИЯ*
Видният български учен-математик, академик Петър Радоев Попиванов е роден на 6.04.1946 г. в гр. София.
Семейството
Баща му е известният български биолог, имуно-генетик и бивш министър на народното здраве – академик Радой Попиванов.
Отец Стоян Брусев, прапрадядо на П. Попиванов, е участник в четата на капитан дядо Никола (Никола Филиповски), стартирала от Петропавловскя манастир край с. Арбанаси (В. Търновско) през 1856 г.
Другият му прапрадядо – поп Иван от Лясковец е заклел участниците във Велчовата завера през 1835 г.
Братът на баба му генерал Радой Сираков се е отличил през Балканската война (1914).
Ученик, студент, аспирант
Средното си образование акад. П. Попиванов получава в 22 СПУ– София и го завършва през 1964 г. с отличен успех и златен медал.
През 1969 г. завършва с отличен успех (5,97) висшето си образование по математика, специалност комплексен анализ, в Математическия факултет (дн. ФМИ) на СУ „Св. Климент Охридски”.
На следващата 1970 г. постъпва редовен аспирант в МГУ „Ломоносов”. Негов научен ръководител е изтъкнатия учен в областта на диференциалните уравнения проф. Ю. В. Егоров. Защитава успешно кандидатска дисертация в областта на псевдодиференциалните уравнения през 1973 г. След защита на втора докторска дисертация по микролокален анализ пред СНС по математика в София (1986), е доктор на математическите науки.
Научни степени и звания
Творческият път на акад. П. Попиванов преминава в Института по Математика и Информатика при БАН (до 1988 г. Институт по Математика и Механика в ЕЦММ – вж. История на ФМИ и История на ИМИ), на който остава верен 47 години от постъпването си през 1969 г. до сега (2016).
Преминава през всички степени на научното израстване, от научен сътрудник (1973), старши научен сътрудник (1978), професор (1988), член кореспондент на БАН (1995) до академик (2003).
Научно творчество
Научното творчество на академик П. Попиванов е впечатляващо. Енциклопедичният характер на научно му творчество не позволява неговото изчерпателно представяне.
Основните му научни интереси и публикации са в областта на частните диференциални уравнения – линеен и нелинеен микролокален анализ, неелиптични гранични задачи, глобална разрешимост и хипоелиптичност, разпространение на особеностите на нелинейни нестрого хиперболични уравнения и системи, уравнения върху тор, уравнения на математическата физика (Камаса-Холм, Хънтър-Сакстън), както и приложения в механиката, геометрията и финансовата математика (вж. с. 8-10 в [1] и Библиография).
Резултатите от неговите изследвания са публикувани в над 150 научни статии, 60 от които в списания с Импакт фактор, 40 – в научнопопулярни статии, както и в 4 монографии и две студии (с едно изключение всичките в чужбина).
Научните трудове на П. Попиванов са цитирани над 500 пъти в научни и обзорни статии, монографии, учебници и дисертации, основно от чуждестранни математици.
Педагогическа дейност
Акад. П. Попиванов е преподавал обикновени и частни диференциални уравнения във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ общо 21 учебни години, а обикновени и частни диференциални уравнения в Югозападния университет (ЮзУ), Благоевград – 12 учебни години.
Изнесъл е 8 спецкурса с различна тематика из областта на диференциалните уравнения. Ръководил е 11 дипломанти във ФМИ и 2 дипломанти в ЮзУ – всички успешно защитили. Има 4 успешно защитили докторанти, двама от които са професори – Г. Попов в Нант, Франция и Д. Палагачев във Бари, Италия, а петият е доцент в ИМИ .
Акад. П. Попиванов е съавтор на Ръководство по частни диференциални уравнения за СУ, което претърпява 5 издания, включително и 2 основно преработени, както и учебник по обикновени диференциални уравнения за студентите от ЮзУ.
Експертна дейност
Признат експерт в областта на диференциалните уравнения, акад. П. Попиванов е член на редакционния съвет на “Journal of ΨDE and Applications” (издаван от Birkhauser), 15 години е бил член на редакционния съвет на “Annali di Ferrara”. Бил е 60 пъти рецензент в България, Италия и Германия на дисертации, хабилитации и професури.
Дългогодишен член на редколегията на Доклади БАН и главен редактор на поредицата Плиска.
Списъкът за участието му на конференции, конгреси и изнасяне на доклади на семинари по покана е дълъг: гост-професор в Университет Париж 11, Институт А. Поанкаре и Екол Политехник (Париж), Университет П. Сабатие (Тулуза), Университет Рен, Университетите в Болоня, Флоренция, Триест, Торино, Пиза, Тренто, Ферара, Бари, Каляри, Месина – Италия, Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” и Институт „Стеклов” – Русия, Института „Вайерщрас” в Берлин и университетите в Потсдам, Кемниц, Клаустхал – Германия, Университетите на Лунд, Вахьо и Линчопинг – Швеция, Университетите на Чоу, Тсукуба, Токио, Хирошима, Киото, Нагоя, Осака – Япония, Вайцмановия институт, Университетите в Технион и Ариел – Израел, Университетите в Белград и Нови Сад – Сърбия, Университетите в Иоанина – Гърция, Виенския университет и Варшавския университет.
Организационна и обществена дейност
Богата и разнообразна е организационната дейност на акад. И. Попиванов в работата на ИМИ[/su_tooltip] и БАН като член на ОС на БАН, на Управителния съвет на БАН (2004-2013), Председател на Научния съвет на ИМИ (1985-2008), ръководител на секция Диференциални уравнения в ИМИ[/su_tooltip] (1989-2011), секретар и зам.-председател на Отделението за природо-математически науки при Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (от 2009).
Член е на Съюза на математиците в България, American Mathematical Society и българското общество „Достоевски”. От 2004 г. е ръководител на Националния колоквиум по математика
Акад. П. Попиванов е работил дълги години в Съюза на научните работници на България, сега Съюз на учените в България (СУБ), чийто член е от 1975 г. Бил е член на Президиума и председател на секция Математика при СУБ (1998-2004), член на редакционния съвет на списание Наука (от 2007 г.), член на Комисията за високи научни постижения на СУБ (от 2001 г.), награден с Юбилейна грамота на СУБ – 2014 г.
Литературни интереси
Представянето на акад. П. Попиванов би било непълно, ако не отбележим неговите широки литературни интереси и по-специално към творчеството на Достоевски.
Да се спрем накратко на някои аспекти от [2], свързани с неевклидовото у Достоевски, и най-вече изказани от неговия любим герой Иван Карамазов. Основна задача пред последния е била да докаже/опровергае математически, че истината е извън Христос. Представата за пространството при човека е априорна според Иван, а не емпирична (т.е. Иван е кантианец). В 3-мерното пространство се предполага съществуването на единствена система от аксиоми, чийто произход е божествен. Дискутирайки впоследствие въпроса за ограничения евклидов ум и за неевклидовото като негов контрапункт, Иван се разграничава и отдалечава от Кант. Основната цел на Иван Карамазов е формирането на система от етични аксиоми. Както съществуват поне 3 различни аксиоматични системи в геометрията (евклидова, на Лобачевски-Бояй и риманова), така и той търси своята система, но в областта на морала. Очевидно Иван има окуражителен прецедент от геометрията и това допълнително го стимулира. Той търси логически непротиворечива и пълна система от аксиоми, която ако съществува, би дала нравствена оценка на всички световни събития. По-точно литературният герой търси универсално приложими критерии за нравствена оценка.
По-долу са приведени етичните аксиоми на Иван Карамазов:
- Децата са невинни (принцип за невинност);
- В света трябва да съществува справедливост тук и сега, неразчитаща на трансцеденталната санкция (принцип за справедливост);
- За всяко дело трябва да съществува адекватна иманентна санкция – възнаграждение за доброто и наказание за лошото (уточнен принцип за справедливост);
- 10-те божи заповеди или норма изключваща убийството.
Под иманентен разбираме вътрешно присъщ, произтичащ от природата на предмета или явлението, докато (в тесен смисъл) трансцедентално тук означава вярата в Бога.
За съжаление прост контрапример от романа Братя Крамазови показва, че системата на Иван е противоречива и непълна. Според някои тълкуватели на Достоевски Истината е евклидово съзнание, доказващо математически, че ближният не може да се обича, а зад Великия инквизитор стои евклидов разум.
Оттласквайки се от своя свят Иван стига до света на Великия инквизитор. Отново възниква прецедент, но този път с абсолютната геометрия Великият инквизитор снабдява света с 2 системи от аксиоми (2 системи аксиоми в едно битие). Така той разделя обществото на елит (избраници) от около 100000 души и останалите стотици милиони, които служат за репродуктивен материал.
По всичко изглежда, че Достоевски търси изход от евклидовата предопределеност и консерватизъм в неевклидовия свят на Лобачевски-Бояй, т.е. в хиперболичната геометрия. Може да се потърси връзка и с римановата геометрия. Безспорно великият писател е бил силно впечатлен от теорията на успоредните прави и по-специално от 5-тия евклидов постулат, както и от неговото отрицание.
Заслужено признание
Акад. Петър Попиванов е Доктор хонорис кауза на Русенския университет А. Кънчев, носител на почетния знак на БАН за 60-та си годишнина, на най-високото отличие на БАН – Почетния знак Марин Дринов на лента за 65 г. си юбилей, на отличителния знак на Председателя на БАН за 70-годишния си юбилей. Носител е и на отличията на ИМИ-БАН.
Монографията [3], съвместно с А. Славова, е наградена в конкурса за високи научни постижения на Съюза на учените в България през 2012 г.
- *) Кутев, Николай. Академик Петър Попиванов на 70 години – един живот между математиката и литературната критика. // Математика и математическо образование : Доклади от 45-та пролетна конференция на СМБ, Плевен, 6-10 април, 2016. – София : СМБ, 2016, с. 7-13. Тук с някои съкращения, добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска)
- Попиванов, Петър. Достоевски. Питания на един математик, ВРИП ООД, 2011, 167 с.
- P. Popivanov, A. Slavova. Nonlinear waves, An introduction, World Sci. Singapure,
2011, 168 pp.