Димитър Добрев (1932-1983)
БИОГРАФИЯ*
Роден е на 21 август 1932 г. в София в семейство на медицински работници – баща му е бил доцент в Медицинския факултет на университета, а майка му – зъболекар.
Като малък
Ученик
Семейството
Студент, асистент, специализант
След като през 1950 г. завършва с отличен успех II софийска мъжка гимназия, Димитър Добрев постъпва във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и през 1955 г. завършва специалността математика – научно-производствен профил. Като студент участва активно в ръководения от проф. Я. Тагамлицки кръжок по диференциално и интегрално смятане. След завършване на висшето си образование Добрев работи няколко месеца като учител по матемктика.
През 1956 г. той е избран за асистент, а по-късно – за старши и главен асистент при катедрата при диференциално и интегрално смятане.
През учебната 1962/63 г. Д. Добрев специализира в Московския университет по проблемите на изчислителната математика и техника. По същото време тустановява връзки със съветския проф. Μ. А. Гаврилов, с когото по-късно работи по съвместната тема Синтез на дискретни устройства.
В Математическия институт на БАН
След завръщането си Д. Добрев преминава на работа в Математическия институт с изчислителен център (дн. ИМИ) наБАН, като ръководител на група Теория на крайните автомати към секцията Числени методи. През 1966 г. е избран за ръководител на новосъздадената секция Теоретични въпроси на кибернетиката и специализира шест месеца в Англия.
Доцент
През 1968 г. Димитър Добрев се хабилитира като доцент към катедрата по изчислителна математика на Математическия факултет (дн. ФМИ) и изнася встъпителна лекция на тема Влияние на сървеменните сметачни машини върху изчислителната математика.
През 1970 г. специализира 5 месеца в САЩ.
През 1971 г. се създава сектор Основи на кибернетиката и теорията на управлението и доц. Д. Добрев е избран за негов ръководител. През съшата година той е избран и за зам.-директор на Математическия институт с изчислителен център (МИ с ИЦ) на БАН, който пост заема до 1982 г.
Продължително време доц. Д. Добрев ръководи непосредствено и Изчислителния център на института. Той направи много за изграждането и развитието на материалната база на ЕЦММ – Единен център по математика механика и на други звена на БАН.
(Пояснение: в края на 1970 г. се създава Единен център по математика и механика (ЕЦММ), който обединява Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет и Математическия институт (дн. ИМИ) на БАН. Сродните катедри и секции се обединяват в сектори (вж История на ФМИ и История на ИМИ)).
С Петър Първанов от Изчислителния център
II-ра национална конференция на клуб Минск ’32. На трибуната П. Бърнев.
Научни интереси
Научната си дейност Д. Добрев започва под влияние на Я. Тагамлицки с изследвания по някои проблеми на математическия анализ. В резултат през 1958 и 1962 г. се появяват първите му две научни публикации [1, 2]. По-късно започва да работи по някои проблеми на крайните автомати, като през периода 1964/65 г. излизат три негови статии [4, 5, 7] по тези въпроси.
Под влияние на Л. Илиев и Бл. Сендов, Димитър Добрев ориентира трайно интересите си към развитието на изчислителната техника и приложенията й и насочва усилията си за овладяване на първата редовно експлоатирана в България изчислителна машина Минск 2 (вж Първият ИЦ), в подготовката на студенти и млади специалисти (вж Начало на информатиката) и в редица научно организационни работи.
Отчетна сесия на ЕЦММ (1981)
Погълнат в кипежа на тези дейности, той не публикува нови резултати в продължение на редица години, ако не се смята ценната статия [6], свързана с проблема за проектиране на изчислителни машини. Но през този период под негово ръководство и с активното му участие са създадени редица разработки.
Сред тях е създадената по инициатива на Бл. Сендов студентска информационна система СИС, която продължително време бе експлоатирана във Факултета по математика и механика (дн. ФМИ) и финансово-икономическата система ФИКС, внедрена в Математическия институт (дн. ИМИ), а по късно доразвита от ученици на Д. Добрев и внедрена в стотици организации.
След една наша съвместна работа Д. Добрев и Р. Киркова продължиха статистическото изследване на български текстове. Тези резултати са публикувани през периода 1972/75 г. в 4 статии [8, 10, 13, 14].
По това време се появява и първата публикация на Добрев по въпросите на информационните системи. В тази област е основната част от следващите му работи.
Специално ще отбележа цикъла от статии [18-22, 28, 32], посветени на системата БИСЕС, предназначена за генериране на информационни системи и статиите [23, 24, 33] за системата за библиографски справки БИБЛИО.
Международна дейност
Димитър Добрев вземаше активно участие в международната научна дейност. Той участваше в работата на МИПСА, беше представител на България в VIII технически комитет по информационни системи на Международната федерация за обработка на информацията (IFIP), член на временния комитет на Комисията за наука по въпросите на изчислштилната техника (КНВВТ) и председател на две работни групи: Системи за управление на бази от данни и информационни системи (РГ-11) и Системи за управление на разпределени бази от данни (РГ-19.
Освен споменатата тема с проф. M. Гаврилов, Добрев ръководеше съвместно с проф. Я. Деметрович от Унгарската академия на науките темата Математическа кибернетика и бази данни (от 1976 г.), съвместно с проф. В. Брауер (от Хамбургския университет), темата Теоретична информатика и информационни системи (от 1979 г.) и съвместно с акад. Якубайтис темата Изчислителни мрежи.
Димитър Добрев беше сред най-дейните членове на организационните комитети на II и III конгреси на българските математици и на редица научни конференции.
Преподавателска дейност
Той води упражнения по Диференциално и интегрално смятане във физико-математическия факултет (дн. ФМИ) още като студент и продължава тази дейност след избирането му за асистент.
По късно чете редица години лекции по Автоматични сметачни машини и програмиране и спецкурсове по Основи на кибернетиката и теория на управлението, по бази данни и информационни системи, изчислителни системи, теория на крайните автомати, разпознаване на образи, изкуствен интелект (вж Начало на информатиката).
Ръководи редица специализанти и дипломанти. Под негово ръководство защищават успешно кандидатски дисертации Р. Киркова, Ат. Терзиев и Й. Швертнер. Той беше научен консултант и на А. Ескенази и ръководеше редица други аспиранти.
Димитър Добрев е съавтор на първия у нас учебник по информатика [26] и на две статии по учебни въпроси [11, 17]. Той беше лектор и в множество курсове за следдипломна квалификация по въпросите на използването на изчислителната техника.
Отличия
За дейността си Димитър Добрев е награден с ордени Кирил и Методий (I и III степен), медал 1300 години България, значка 100 години БАН, значка За отличие на БАН, златна значка За високо техническо развитие и значка За принос в техническия прогрес на ДКНТП (Държавен комитет за наука и технически прогрес) и с редица дипломи. Той е обявен за първенец на VI петилетка от Ленински районен комитет на БКП.
Човекът Димитър Добрев
Две десетилетия с Димитър Добрев бяхме неразделни. Свързваше ни общата професия, интересите ни към информатиката, служебните ни задължения.
С Петър Бърнев
И двамата бяхме зам.-директори на Института по математика, (дн. ИМИ), ръководехме близки по тематика сектори (в ЕЦММ).
Няколко години работехме в една стая с него, живели сме заедно при многобройните ни съвместни командировки в България и в чужбина.
Работата ни беше свързана дотолкова, че често не ни различаваха, а бяхме твърде различни и по външен вид, и по характер. Както е естествено между близки хора, с него сме имали редица разногласия, а понякога и остри спорове.
Но това никога не ни попречи да бъдем добри приятели и колеги.
Всичко това ми позволи да опозная изцяло неговия характер. Той беше изключително работлив, неуморен, изпълнителен и много скромен. Идваше в института с първите и си отиваше с последните сътрудници. С готовност се заемаше с всяка работа, беше много отзивчив и услужлив и раздаваше силите си за общото благо.
Същевременно Димитър Добрев беше прям, строг, взискателен и справедлив. Малко хора са го виждали усмихнат. Представете си каква беше реакцията му, когато един студент влезе в стаята ни и се обърна към мен с думите: Доц. Добрев, моля да ми подпишете книжката.
След прекарания от него инфаркт през 1981 г. независимо от стремежа на ръководството на института и на колегите му да бъде облекчена неговата работа Димитър Добрев продължи да се труди напрегнато, без да жали силите си. След една напрегната шестдневна работна седмица, при повторен инфаркт на 22 май 1982 г. той ни напусна, но остави много ученици, ценни научни и приложни резултати и светъл спомен у всички, които го познаваха.
* Бърнев, Петър. Димитър Добрев.// Български математици. – София. Съставители Иван Чобанов и Петър Русев, Народна просвета, 1987. с. 278-281 (тук с добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска).
Цитирани публикации
[1] Интегрално представяне на една класа функции. Известия Мат. ннст. БАН, 3 (1958), кн. 1, 43—50.[2] Върху линейните оператори, дефинирани в един изпъкнал и нормиран конус. Год. Соф. унив., Физ. -мат. фак., 55 (1962), кн. 1, 77—81.
[4] Крайни автомати. Физ. -мат. спис, 7 (1964), 43—47.
[5] Входна неразличимост при крайни автомати. Год. Соф. Унив., Мат. фак., 58 (1965), 233—240.
[6] Computer Simulation Elektr. Informationsver. u. Kyb., (1966), 217—229 (с K. Боянов и P. Асланян).
[7] Weak and Strong Inversability of Quasimashines. C. R. Acad. Bulg. Sei.. 17 (1964), 881—883.
[8] Изследвания на някои честоти в писмения български език. Известия Мат. инст. БАН, 13 (1972), 159—165 (с П. Бърнев и Р. Киркова).
[10] Алгоритми за квантитативен анализ на текстова информация. Бюлетин КНТПВО (1974) (с Р. Киркова).
[11] Информационна система за управление процеса на обучението. Системи и управление, 1973 №3 23—26 (с P. Киркова).
[13] Программное обеспечение автоматизированного анализа семантического содержания текстов. I нац конф. по компютърна лингвистика, Варна, май 1975, 207—210 (с Р. Киркова).
[14] Автоматизирование квантитативного анализа текстов. I нац. конф. по компютърна лингвистика Варна, май 1975, 227-229 (с Р. Киркова)
[17] Осъвременяване на обучението по математика в средното училище във връзка с кибернетиката и изчислителната техника. Сб- статии «Осъвременяване на обучението по математика”, ч. I София, 1976, 128—132 (с П. Бърнев).
[18] Архитектура и основные принципы системы БИСЕС. Докл. конф. по системи за информационно обслужване на колективи от професионално свързани потребители. Варна, май 1977, 170—176.
[19] Подсистемы обработки информации системы БИСЕС, ibid., 194—197 (с P. Киркова и П. Първанов).
[20] Методи за ускоряване на сортиране на информация в бази от данни. Системи и управление, 1977, № 4, 35—38 (с Р. Киркова).
[21] Система текстовой информации. Структура и функции. Докл. конф. по приложение на изчислителните системи и банки данни в научните изследвания, Варна, май 1978 (с Р. Киркова и Ат. Терзиев).
[22] Управление и обработка информации в СУБД БИСЕС, ibid. (с P. Киркова и П. Първанов).
[23] БИБЛИО — система для управления иностранной периодикой, ibid. (с Р. Киркова, Й. Шверт нер и Ат. Терзиев).
[24] Математическо осигуряване на системата за автоматизиране на дейностите по управление на библиотечната мрежа на БАН за чуждите издания. Специалните библиотеки на БАН (Тематичен сборник за 1978 г.), 41—45 (с Р. Киркова).
[26] Информатика. София, 1979 (с Й. Денев, Р. Киркова, А. Ескенази и Й. Швертнер).
[28] Архитектура и основные принципы СУБД БИСЕС. Прикладная информатика, Москва, 1981 (с Й. Денев, Р. Киркова, А. Ескенази, Й. Швертнер, 3. Зарев, П. Първанов).
[32] Доступ к записям в СУБД БИСЕС, ibid. (с Й. Швертнер).
[33] АСУ периодическими изданиями БАН „БИБЛИО” (результаты и перспективы).Докл. Межд. симп. по бази данни в области на НТИ. Благоевград, 1982, 287—294 (с Р. Киркова).