Съюз на математиците в България

Възтановяването на ФМД се дължи на неуморните усилия на един от най-активните му членове през 30-те години на ХХ в. – доц. Петко Иванов от Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет. То става възможно поради променената конюнктура в света и унас в края на 50-те години на ХХ в. Тогава започва да се осъзнава значението на компютрите за развитието на икономиката и науката, както и нуждата от кадри в нови научни и приложни области, в чиито основи лежат математиката и физиката (вж. повече в [11], с. 16-17).
Възстановеното Дружество минава през три етапа на развитие:

• Българско Физико-Математическо Дружество – БФМД (1960–1971);
• Българско Математическо Дружество – БМД (1971–1977);
• Съюз на мате­матиците в България – СМБ (1977).

През всички етапи на своето съществуване, Дружеството запазва духът и мисията заложени от основателите му – да бъде обществена организация на математиците, която се грижи за издигане равнището на образованието и науката в страната.

БЪЛГАРСКО ФИЗИКО-МАТЕМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО (1960–1971)

Учередителното събрание свикано на 15.XII. 1960 г. възстановява ФМД, избира Централно ръководство и Контролна комисия и приема нов Устав на Дружеството. Новият Устав (чл. 24 и чл. 25) преименува ФМД на Българско физико-математическо дружество (БФМД).

Друга дейност на БФМД е в сферата на науката – научни конкурси, национални конференции с науч­на програма и др. (вж. [6] и [11], с. 16-19). БФМД осъществява връзки със сродни организации в социалистическите страни, които позволяват обмен на колеги, на научна и педагогическа информация – изключително важно за 60-те и 70-те години на ХХ в. Пълно описание на създаването и дейностите на БФМД виж в [4], с. 81-127. Акад. П. Кендеров в [11], с. 19:

Нарастването на членския състав на БФМД през 60-те години, както и на обемът на дейностите му, водят до неговото разделяне на две дружества.

БЪЛГАРСКО МАТЕМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО (1971-1977)

На 17. X. 1971 г. се свиква извънредно общо събрание на БФМД, на което дружеството се разделя на две отделни самостоятелни дружества – Българско математическо дружество (БМД) и Дружество на физиците в България (ДФБ). Разделят се и секциите в страната. Веднага след взетото решение, в отделни зали, се състоят учередителните събрания и двете нови дружества.
Учередителното събрание на БМД избира Централно ръководство от 31 души и Контролна комисия.

Бюро на Централното ръководство:
Председател – проф. Алипи Матеев, Зам.-председатели – проф. Спас Манолов, доц. Боян Пенков и доц. Петър Бърнев, Научен секретар – доц. Райко Петров (след година – доц. Геро Геров),  Секретар – Александър Николов и членове – доц. Станчо Димитров, Иван Ганчев, Константин Петров, Минчо Колчев, Руси Русев и Елена Турулейкова.

Контролна комисия:
 Председател – Николина Попова и членове – Грозьо Станилов , Ана Барбарова ([4], с. 133)

Дейности

БМД започва дейността си с 40 секции в страната и над 2000 членове. В секциите се осъществяват редица инициативи: кръжоци, школи, лагер-школи, състезания, олимпиади, месец на математиката и други, някои от които придобиват национален характер. Създават се Национален колоквиум по математика (от 1973) с ръководител проф. Г. Брадистилов (след смъртта му – проф. Сп. Манолов; от 2003 г. – акад. Петър Попиванов) и Национален семинар по проблемите на образованието (1975) с ръководител проф. Иван Ганчев (след 1981 – проф. Генчо Скордев).

Едно от най-големите мероприятия на БМД, с начало през 1972 г., са ежегодните Пролетни конференции – национални конференции по математика през м. април, на които присъствуват  преподаватели по математика от всички степени учебни заведения в страната ([12]). Пълно описание на създаването и дейностите на БМД вж. в [4], с. 128-163 и [11], с. 19-20.

СЪЮЗ НА МАТЕМАТИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ (от 1977)

На 6 април 1977 г. (един ден преди VI-та Пролетна конференция във Варна) се провежда Учредителен конгрес, на който БФМД променя името си на Съюз на мате­матиците в България (СМБ).
На конгреса  присъстват делегати от секциите на БФМД в цялата страна.
Учредителният конгрес избира Централно ръко­водство от  54 души, 12 от които – членове на секции в страната и Контролно-ревизионна комисия от 5 души.

ЦЕЛИ НА СМБ

Учредителният конгресът одобрява представения проект за Устав на СМБ и документите за бъдещата му дейност, която през всичките години на съществуване на организацията винаги е насочена към изпълнение и обогатяване на чл. 1 от първия й Устав (приет през 1898 г., вж. [2] и [11], с. 8).
В този дух е и представения на учередителния конгрес документ Система на основните дейности на Съюза. В него СМБ поставя на съвременни научни основи организацията и уп­равлението на своите дейности, които обхващат всичко свързано с математиката и информатиката у нас:

• Провеждане на научни мероприятия;
• Подпо­магане квалификацията на учители, преподаватели, научни работници, студенти и ученици;
• Разработване на въпроси от преподаването и обучението;
• Организиране на олимпиади, състезания и конкурси за студенти, ученици и учители;
• Популяризиране на математиката и информатиката сред младежите и обществеността.

Но СМБ си поставя и още една изключително важната цел – да бъде обществен коректив при вземането на решения относно образованието и науката в България. Това я прави не само професионална, но и организация от общонационално обществено значение.

СМБ ДНЕС

През 2001 г. СМБ е регистриран като юридическо лице по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което осъществява общественополезна дейност с над 80 секции в страната ([6]).
Върховен орган на СМБ е Общото събрание, което се свиква на всеки четири години.
В периодите между общите събрания ръководството се осъществява от 27-членен Управителен съвет и 9-членно Изпълнително бюро.

Към 100-годишнината си СМБ (1998) има 71 секции в страната , в които членуват около 5000 учители ([4]). През 2001 г. броят на секциите на СМБ  надхвърля 80 ([6]).

120 години СМБ

Съюзът на математиците в България навърши 120 г. през 2018 г. (вж. [11], [15 ], [16]). В неговата 120-годишна история силно се откроява ролята на две научни институции – един ФАКУЛТЕТ на Софийския университет и един ИНСТИТУТ на Българската академия на науките.
Днес те носят имената Факултет по математика и информатика (ФМИ) и Институт по математика и информатика (ИМИ).
Учени от ФАКУЛТЕТА полагат основите на ФМД – една съсловна, но обществена по дух организация, с благородната цел да се грижи за издигане равнището на образованието и науката в България. Те ръководят Дружеството, обединяват учителите за тази кауза и 50 години (1898-1950) я осъществяват успешно.

След едно прекъсване (1950) от 10 години, през 1960 г., учени и преподаватели от ФАКУЛТЕТА и ИНСТИТУТА възраждат и ръководят СМБ, продължавайки делото на неговите основатели. Учени от тези две институции, заедно с учени от университетите и учители от средните училища в страната, са инициатори и ръководители на много от дейностите на СМБ днес.

Съставил: Р. Калтинска

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Иванов, Петко, Ал. Николов (Под общата редакция на Спас Манолов). История на СМБ. //София, изд. СМБ, 1984, 227 с.
2. Наместо програма. Устав на физико-математическото дружество в София. //Списание на ФМД, кн. 1, 1904, с. 1-4.
3. Иванов, Петко,  Ал. Николов, Осемдесет  години физико-математическото дружество в България. // Обучението по математика, 1978, с. 40-47.
4. Илиев, Любомир. Математиката в Народна репулблика България. //Единен център по математика и механика. Съюз на математиците в България. София, 1984, 93-156.
5. Лозанов, Чавдар. 100 години Съюз на математиците в България. //Мат. и мат. образование, 27-ма Пролетна конференция на СМБ, 1998, с. 5-7.
6. Лозанов, Чавдар. 100 години Съюз на математиците в България. // Математика и информатика, 1998, № 6, с. 3-8.
7.  Додунеков, Стефан. Съюзът на математиците в България –  достоен наследник на българското физико-математическото дружество. // Математика и информатика, 2008, № 6, с. 14-19.
8. Доклад на акад. Ст. Додунеков в аулата на Софийския университет по случай 110-годишнината от основаването на Българското Физико-математическо дружество в България. 2008: http://www.trioiskar.com/gsk/g62-2008.pdf
9. Кендеров, П., О. Мушкаров. Десет години ученически институт по математика и информатика. //Мат. и мат. образование, 39-та Пролетна конференция на СМБ, 2010,
10. Кендеров, П., О. Мушкаров, Б. Паракозова. Петнадесет години Ученически институт по математика и информатика. //Мат. и мат. образование, 44-та Пролетна конференция на СМБ, 2015, с. 41-53.
11. Кендеров, Петър. 120 години обществена организация на математиците в България. //Мат. и мат. образование, 47-ма Пролетна конференция на СМБ, Доклад по покана, 1998, с. 7-31.
12. Пролетните конференции на СМБ
13. Додунеков, Ст.  40 пролетни конференции на Съюза на математиците в България. //Мат. и мат. образование, 40-та Пролетна конференция на СМБ, 2011, с. 9-21.
14. Национален колоквиум по математика – изнесени доклади 1972-2018. //Списък предоставен от Съюза на математиците в България.
15. Николов, Николай. 120 години Съюз на математиците в България. //Доклад изнесен на тържественото събрание за 120-годишнината на СМБ.