АЛИПИ МАТЕЕВ (1914-1979)

Биография*

Алипи Николов Матеев е роден на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопска околия (дн. Софийска област).
Произхожда от учителско семейство. Баща му Никола Матеев като ученик на големия български писател Тодор Влайков проявявал голямо ученолюбие. С помощта на общината от Златица той продължава учението си в педагогическото училище в Кюстендил, където проявява качествата на добър математик в класа. След завършване на училището Никола Матеев прекарва цялата си трудова дейност като учител – почти изцяло в Челопеч.

Алипи Матеев се ражда и живее в многодетно семейство със 7 деца – 3 момичета и 4 момчета; две от момчетата са починали още в ранна възраст. Майка му била интелектуална личност, завършила на времето първи клас (пети съгласно сегашната номерация на класовете). Алипи е шестото по ред дете в семейството. Името си дължи на едно поверие в този край, според което момче с такова име ще живее дълго: на гръцки αλίποζ  значи безскръбен.

Дядото на Алипи по майчина линия е живял дълги години в Челопеч. Още през османско робство той притежавал дюкян, който по време на Априлското въстание превърнал в склад за оръжие. След разгрома на въстанието той споделил участта на хиляди българи, заточени в Диарбекир. Върнал се оттам едва след Освобождението.

Ученик

Роден в учителско семейство, Алипи Матеев поема с две от сестрите си и по-малкия си брат Стоян професията на бащата. В това семейство, закърмен с революционните традиции на Възраждането, той се развива бързо. Още на 6-годишна възраст сам се научава да чете и пише. Това било забелязано най-напред от учителката Рада Кафалиева, която веднага го включила в първо отделение, макар краят на учебната година да не е бил далече. Тази учителка, чийто баща е бил опълченец, участвала в Септемврийското въстание през 1923 г. и оказала голямо влияние върху развитието на младия Алипи, както и на най-малкия му брат Стоян.

Алипи Матеев завършва прогимназия в Челопеч, където учител по математика му е Ч. Клисаров – добър математик и строг преподавател. Под негово влияние той обиква математиката и тази любов не го напуска до края на живота му. Учението си продължава в Пирдопската смесена непълна гимназия. Тук той има късмет с учителя си по математика Пестрецев – един изключителен педагог. С дъщеря му Ира Алипи е в един и същи клас и между двамата съществува непрекъсната надпревара.

 

 

С успешно положен приемен изпит Алипи продължава учението си във II софийска мъжка гимназия. Тук той отново има късмет с учителя си по математика Божин Танчев, един добре образован и буден учител, който полагал особени грижи за интересуващите се от математика ученици (Божин Танчев е бил учител по математика във Втора мъжка гимназия в София и на Я. Тагамлицки, Сп. Манолов, П. Шопов и други наши математици – бел. ред.).

Студент

През 1932 г. Алипи Матеев завършва гимназията с отличен успех. Сега въпросът за продължаване на образованието се поставя с особена острота. Семейството не може да осигури издръжката и голямото желание на Алипи да се отдаде на любимата математика няма да се осъществи. Има само една възможност за следване: като дете на учителско семейство може да получи стипендия като студент по физика – разбира се, след спечелване на конкурсен изпит. Алипи Матеев се подготвя добре и добива правото на стипендия за 4-годишно следване. През годините 1932–1936 той следва и завършва физика с отличен успех, веднага след което в продължение на още една година (1936–1937) успешно полага и всички изпити по математика. През следващата учебна година е бил кандидат-учител в Стажантския институт.

Специализация в Париж

Държавен изпит не полага, тъй като през есента на 1938 г. заминава на специализация с френска стипендия по теория на функции­те при прочутия тогава Пол Монтел в Париж. Затова способства както показани­ят успех по време на следването, така и успешното решаване на редица задачи в излизащите тогава Физико-математически вестник и Списание на Физико-математическото дружество. Той не успява да използва възможността да продължи специализацията си докрай в Париж поради началото на Втората световна война. Алипи Матеев е един от последните, напуснали Париж преди навлизането на хит­леристката армия.

Асистент, доцент, професор

В края на май 1940 г. той е вече в София, а от 10 юли съща­та година постъпва на работа в тогавашния Централен метеорологически инсти­тут, където работи до 30 септември 1943 г. В началото на учебната 1943/44 г. професор Д. Табаков открива място за асистент по геометрия и Алипи Матеев е твърде подходящ кандидат. С оглед на това той е назначен за учител в Бело­градчик и един месец по-късно е вече командирован в Софийския университет, за да води упражнения към катедрата по геометрия.

След полагане на държавния си изпит в Стажантския институт на 15 септември 1944 г. той става редовен асистент в катедрата по геометрия. През 1947 г. става старши асистент, а от 1948 г. е и преподавател. От 1951 г. е редовен доцент по геометрия. На конкурса представя хабилитационната си работа Върху някои въпроси от диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство  [7]. От 1962 г. Алипи Матеев е редовен професор по геометрия.

Преподавател

Преподавателската дейност на Алипи Матеев е разнообразна. Като асистент е водил упражнения по всички геометрични дисциплини: аналитична, проективна, дескриптивна, диференциална и елементарна геометрия; водил е и упражнения по висш анализ и висша алгебра. Чел е лекции по аналитична, проективна, дескрип­тивна, елементарна и диференциална геометрия на студенти математици, а през ня­кои години и на физици. На студенти химици е чел лекции по диференциално и интегрално смятане.

Още през 1953/55 г. е чел специален курс по аксиоматично синтетично изграждане на елиптичната геометрия. През 1960/62 г. е чел спецкурс по теория на външните форми на Е. Картан, с чиито работи се запознава по вре­ме на специализацията си в Париж.

Трябва с радост да отбележим, че тези спецкурсове са оставили следи в раз­витието на редица по-млади научни работници: Грозьо Станилов, Иванка Иванова-Каратопраклиева, Михаил Гаврилов, Николай Хаджииванов, Димитър Вакарелов, Петьо Петков, Адриян Борисов и др., някои от които написаха първите си научни трудове под влиянието на тези спецкурсове.

Научни резултати

Научните трудове на проф. Алипи Матеев се отнасят предимно до диферен­циалната геометрия на тримерните пространства. Той има и няколко научни труда от други области на математиката – обстоятелство, което свидетелства за много­странните му интереси.

Първата публикация. Още като студент по физика името на Алипи Матеев се появява на страни­ците на математическите списания във връзка с решаването и поставянето на нови задачи. Изглежда, че за пръв път името му се появява като автор (по-точно съав­тор на Любомир Илиев) на страниците на Физико-математически вестник. В брой, 14, година II (1934 г.) на този вестник, решавайки една задача на Атанас Радев – той заедно с Л. Илиев предлага и отпечатва следната задача :

Задача 121. Да се даде елементарно пълно решение за целите корени на уравнението x²–2у² = 1. Да се използва общият метод за решаване на уравнението на Pell, от което даденото уравнение е частен случай. Упътване. Може да се използва връзката, която съществува между корени­те на даденото уравнение и на уравнението…

В брой 16 на същия вестник се появява и самото решение на авторите – сту­дентите Ал. Матеев и Л. Илиев. Уравнението на Пел още в онези години e било предмет на третиране от страна на много математици. Малко по-късно се появява статията на Н. Обрешков Вър­ху някои неопределени уравнения от втора и четвърта степен (Списание на Физико-математическо дружество, 19 (1934), кн. 6 – 8 , 216—221). Под черта на първата страница на статията си той пише: За уравнението X²—2у²=1 в кн. 4 – 5, 121 – 127, г-н проф. Л. Чакалов даде едно друго решение на същото уравнение. В края на статията си под черта Н. Обрешков  пише: При коригирането забелязах, че в последния брой сп. Физ-мат. вестник се излага аналогично решение (разбира се, тук става дума за споменатата по-горе задача 121 на Ал. Матеев и Л. Илиев).

Ще отбележим, че по същество решението на задача 121 може да се счита за първата научна публикация на Алипи Матеев, който тогава е бил едва студент във втори курс.

Математическа статистика. Както отбелязахме по-горе, след завръщането си от Франция, в продължение на малко повече oт три години Алипи Матеев работи в тогавашния Централен метеорологичен институт. Плод на дейността му тук и на неговите научни търсения са двете научни работи [1, 2] . В тях се анализират редица основни понятия и закони на математическата статистика, които имат отношение към метеорологията, и се обръща внимание на теоретичното обосноваване на прилаганите закони при изследване на метеорологични процеси.

Геометрия. От 1949 г. А. Матеев ни е оставил една интересна геометрична работа  [5], която стои настрана от основното му поле за изследване. В нея се продължават изследванията на проф. Η. Обрешков от работата му Върху хармоничните функции за пространството на Риман (Год. Соф. унив., Физ.-мат. фак., 40, 1943-1944), в която последният е дефинирaл и изследвал потенциал на прост и двоен слой по хиперповърхнина в риманово пространство. На А. Матеев се дължи следната теорема:

Диференциална геометрия. Най-многобройни са трудовете на професор Алипи Матеев в областта на диференциалната геометрия. Те могат да се разпределят в следните направления: 1. Диференциална геометрия на елиптичното пространство. 2. Диференциална геометрия на хиперболичното пространство. 3. Диференциална геометрия на евклидовото пространство. 4. Диференциална геометрия на псевдоевклидовото пространство.

В научните си трудове по диференциална геометрия проф. А. Матеев е подложил на изследване кривите линии, праволинейните повърхнини, конгруенциите и комплексите от прави, векторното поле. При третиране на различни въпроси се използва предимно диференциално-геометричен апарат, създаден от автора.

Една от основните работи на проф. А. Матеев в диференциалната геометрия е работата [6]. Като използва дуалните числа и дуалните вектори, той е внедрил един общ метод зз едновременно третиране на редица въпроси от геометрията на праволинейни повърхнини в евклидовото, елиптичното и хиперболичното пространство. Изящна е следната негова теорема: За всяка крива линия в елиптичното пространство, за която отношението τ : χ е константа, съществува неизменно свързан с придружаващия триедър конус, чийто връх лежи на кривата, а всяка от образуващите му описва развиваема повърхнина. По формулировката си тя съответства на един резултат на П. Апел, отнасящ се за евклидовото пространство.

Елегантни са и условията дадена праволинейна повърхнина да допуска съществуването на друга праволинейна повърхнина, така че двете повърхнини да притежават обща нормална повърхнина и разни разпределителни параметри за съответните образуващи.

Тези изследвания на автора са продължени, понякога и в нов аспект, в хабилитационната му работа [7]. В нея е приложен системно нов метод в диференциалната геометрия на кривите линии, като вместо формулите за производните на крива се използват формулите за производните на праволинейна повърхнина. Тази работа, както и споменатата малко по-горе, е богата на специални свойства. Има редица резултати, които нямат аналози в евклидовото пространство и това ги прави по-ценни.

 

 

В работата си [12] проф. А. Матеев разглежда системно редица въпроси от теорията на конгруенциите прави в елиптичното пространство. Работата изобилства с много основни и конкретни резултати, получени с голяма изящност и съвършена техника на изчисленията. Установени са голям брой елегантни, красиви формули.

В няколко свои работи проф. А. Матеев третира въпроси от геометрията на векторното поле в елиптичното и хиперболичното пространство [16] и прилага тези разглеждания в теорията на комплексите от прави. С голяма вещина е пренесена теорията на векторното поле в евклидовото пространство, построена от С. С. Бюшгенс, в неевклидови пространства. Умело е свързана теорията на векторното поле в неевклидовите пространства с теорията на комплексите от прави. В [15] са разгледани случаите на реално и имагинерно векторно поле.

Научно-популярна дейност

Освен научните си трудове проф. Алипи Матеев е написал десетки научнопопулярни статии, публикувани в ученическото списание Математика и в методическото списание Математика и физика. Тук ще се спрем на някои от тях.
Работите  [40] и [41]  са посветени на систематичното изграждане на афинните операции с векторите, предназначено за учителите. При това понятието вектор се идентифицира с понятието насочена отсечка.
В работата  [42]  са направени редица приложения на афинните операции с векторите. Ние ще посочим само последния резултат, който е и главният. Теорията за собствените стойности на линейните изображения се прилага за решаване на диференчни уравнения. Решени са редица практически задачи, свързани с преливания и концентрации на течности. Въобще в тази статия са преплетени идеи от линейната алгебра, анализа (сходимост на редици), вероятности и статистика.
В работата [31] се пренасят идеи на проективната геометрия за решаване на квадратни уравнения. Разглежда се квадратно уравнение.

Ръководител

Проф. Алипи Матеев е заемал редица ръководни постове. Бил е ръководител на катедрата по обща и приложна математика, на катедрата по методика на математиката, на сектора по математическо образование, на сектора по геометрия. Близо 10 години, с известни прекъсвания, той бе зам.-декан и декан на Физико-математическия, а впоследствие на Математическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. В продължение на няколко години бе председател на Българското математическо дружество (БМД). На всички административни постове той бе дълбоко уважаван ръководител, който ръководеше компетентно и авторитетно, строго, честно и човечно.

Публикации цитирани в текста

За пълния списък на публикациите вж [2] в Библиография на тудове, бел. ред.)

1. Някои методи на математическата статистика за обработка на резултатите от наблюденията. Трудове на  Центр. метеор. инст., 1 (1941)
2. Върху някои особености на метеорологичните редове във връзка с теорията на вероятностите. Трудове на Центр. метеор. инст., 2 (1943)
3. Върху едно обобщение на една теорема на W. Blaschke. // Год. Соф. унив., Физ.-мат. фак., 42, кн. 1 (1946), с. 201-212
4. Върху някои съвременни проблеми от теорията на функциите на една комплексна променлива. // Юбилеен сборник на Физ.-мат. д-во в София по случай 40-годишния му юбилей. Ч. 2.  1939, с. 65 — 68
5. Прекъснатост на нормалнaта производна на потенциала на прост слой в едно риманово пространство. Уравнение на   Поасон. //  Год. Соф. унив. Природо-мат. фак., 45, кн. 1 (1949), с. 227 — 238.
6. Върху диференциалната геометрия на линейните повърхнини в елиптичното пространство. // Год. Соф. унив., Природо-мат. фак., 44, кн. 1, (1948), с. 235 — 308
7. Върху някои въпроси на диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство. // Год. Соф. унив., Природо-мат. фак., кн. 1 (1950), с. 73—115
8. Върху някои основни теореми от теорията на конгруенциите прави в елиптичното пространст­во. // Год. Соф- унив., Физ.-мат фак. Математика и физика, ч. II, 50, кн. 1 (1958), с. 67—95.
9. Геометрия на векторното поле в триизмеримото псевдоевклидово пространство. // Изв. Мат. инст., 4, кн. 2 (1960), с. 211-222
10. Геометрия векторного поля в пространстве Кэли. // Вестник Моск. унив., серия I (математика, механика), 1960, с. 3—13
11. Sur les fonctions holomorphes dans le cercle unitè, dont les zèros ont tous leurs points limites sur la frontière. // C. R. Acad. Bulg., Sci., 1 (1948), p. 29—32
12. Sur les fonctions holomorphes dans le cercle unitè, dont les zèros ont tous leurs points limites sur la frontière. // С. R. Acad. Bulg. Sci., 1 (1948), p. 2—3, p. 13—14
13. Върху някои свойства на квадратното уравнение. // Математика, 6, № 1 (1967), с.  7—11
14. Елементи на векторната алгебра. Основни операции с вектори. // Математика, 10, № 1  (1970), с. 11-17
15. Елементи на векторната алгебра. Понятие за векторно пространство. // Математика, 10, № 2 (1971),  с. 5—11
16. Елементи на векторната алгебра. Приложения. // Математика, 10, № 3  (1971), с. 7—12.

---

*  Станилов, Грозьо. Алипи Матеев. // Български математици.  – София : Народна просвета, 1987, с. 213-224 (тук със съкращения и добавени подзаглавия и снимки; съставил: Р. Калтинска)

начало