Никола Димитров Обрешков е роден в гр. Варна (6.ІІІ.1896), починал в гр. София (11.VІІІ.1963). Завършва II-ра Софийска мъжка гимназия (1915).
Следва математика и физика (1920) във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет. Специализира в Берлин (1922-1923), в университета на Палермо (1932) и Сорбоната в Париж (1933).
Научни степени и звания
Встъпителната лекция на доц. Н. Обрешков
Доктор по математика на Университета в Палермо (1932).
Доктор на науките на Сорбоната в Париж (1933).
Асистент (1920), доцент (1922), извънреден професор (1925), професор (1928) във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет.
Академик (1945).
Ръководни длъжности
Ръководител на Катедрата по висша алгебра и теория на вероятностите (1928-1963) и на Катедрата по математическа статистика и застрахователна математика (1945-1963).
Декан на Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет (1935-1936).
Директор на Математическия институт (дн. ИМИ) на Българската академия на науките (1951-1963).
Ръководител на Комисията по перспективно планиране на България към Централното статистическо управление (1948).
Основни научни интереси
Висша алгебра, Теория на числата, Теорията на разходящите редове, Теория на вероятностите.
Випуск 1943 г. на ФМФ-СУ. На втория ред отляво надясно: трети – Благовест Долапчиев, следван от Боян Петканчин, Кирил Попов, Любомир Чакалов, Димитър Табаков, Никола Обрешков, Любомир Илиев.
Лекции
Редовен курс по Висша алгебра и по Теория на вероятностите (1922-1963), по Математическа статистика и по Теория на числата (1935-1963), спецкурс по Разходящи редове.
В Сорбоната – лекции по Висша алгебра и по Теория на вероятностите (1932-1933).
Лекции по покана в университетите на Берлин, Дрезден, Хамбург, Лайпциг, Рим, Палермо, Женева и др.
Членство в научни организации
Член на Берлинското (1923) и на Гръцкото (1934) математически дружества.
Член на Френското дружество за напредък и наука (1948).
Член на Физико-математическото дружество (ФМД) в София.
Обществена дейност
Член на Бюрото на Националния комитет за защита на мира (1948) и на Световния съвет на мира (1954). Народен представител в IV-тото Народно събрание.
Сътрудничество
Отговорен редактор на Известия на Мат. институт при БАН (1953-1963).
Редовен сътрудник като рецензент в Zentralblatt für Mathematik.
Член на редакционния комитет на Revue Math. De l’Union interbalkanique.
Член на бюрото на Националния комитет за защита на мира (от 1950).
Член на Бюрото на Световния съвет на мира (от 1954).
Отличия
Награди: Берлинов (1930);
на фондация Рокфелер (1936);
за Наука от Камарата на народната култура (1946);
На Фонд Напредък при Българска академия на науките.
Лауреат на Димитровска награда І ст.(1950).
Ордени: Св. Александър ІV ст.;
За заслуга с лавров венец от правителството на република Гърция (1934);
За гражданска заслуга ІІІ ст. (1939),;
Кирил и Методий І ст. (1951 и 1963);
Народна Република България І ст. (1956);
Г. Димитров (1959).
Наградата Никола Обрешков на Българската академия на науките се присъжда всяка година по случай деня на славянската писменост и култура за особени постижения в областта на математиката и физиката.
Библиография
- Алманах на СУ „Св. Климент Охридски”: Т. І. София: Унив. изд. „Климент Охридски”, 1988, с. 427-430
- Алманах на СУ „Св. Климент Охридски”: Т. ІІ, кн. 2. София: Унив. изд. „Климент Охридски”, 1988, с. 857-865
- Енциклопедия България: том 4. – София : Изд. на БАН, 1984, с. 655-656
- 100 години Българска академия на науките (1869-1969): Т. 1. София: Изд. на БАН, 1969, с. 488-496
(Съставил: Р. Калтинска)