Българска академия на науките (БАН)

 

Българска академия на науките

 

Българската академия на науките навърши 150 години през 2019 г. Нейното начало е положено още по време на турското робство – в гр. Браила, Румъния.
Създадена като Българско книжовно дружество (БКД) през 1869 г. и приела името Българска Академия на Науките (БАН) през 1911 г., тя е средище на наука и образование от създаването си до наши дни.

1869 – БЪЛГАРСКО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО (БКД)  

През есента на 1867 г. Марин Дринов и Васил Д. Стоянов замислят създаването на Българско книжовно дружество (БКД). През следващите две години те привличат многобройни съмишленици от българските общини в Румъния, Русия и Австро-Унгария.

Марин Дринов

Устъвът на БКД


Така успяват да организират и проведат Учередително събрание на БКД, през септември 1869 г., в гр. Браила, Румъния.

На него са приети Уставът и първото Ръководство на Дружеството, в състав:

Марин Дринов – председател
Васил Д. Стоянов – деловодител и член
Васил Друмев – член.

През 1870 г. започва да излиза печатният орган на Дружеството – Периодическо списание на БКД.

Периодичeско списание, кн. I, Браила, 1870

Периодическо списание, кн. I, София, 1882

Съдържание на Периодическо списание, кн. I, 1882

Списание на БАН, Клон природо-математичен, кн. II, София, 1912

След Освобождението седалището на БКД се премества в София (октомври  1878). През 1881 г. са избрани първите 32-ма  дописни членове (дн. член-кореспонденти) на Дружеството, между които математиците Иван Гюзелев (1844-1916), Георги Кирков (1848-1929), Васил Василиев (1849-1923), Иван Салабашев (1853-1924), както и авторите на учебници по аритметика и издатели Йоаким Груев  (вж. Първите учебници по аритметика) и Христо Г. Данов.

Иван Гюзелев

Георги Кирков

Васил Василиев

Иван Салабашев

1911 – БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН) 

На 6-ти март 1911 г. Българското книжовно дружество се преобразува в Българска Академия на Науките (БАН) с  председател Иван Гешов. За един кратък период (1940-1947) Академията носи името Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ), след който възвръща старото си име – Българска Академия на Науките.
Виж повече в 150 години БАН.

Математици в ръководството на БАН:

Акад. Любомир Чакалов

Акад. Иван Ценов

акад. Любомир Чакалов – секретар (1934, 1936-1937), председател на Природо-математическия клон (1937-1938), ковчежник (1939-1947), секретар на Физико-математическия клон (1947-1949) и на Отделението за математически и физически науки (1949-1962);

акад. Иван Ценов – председател на Природо-математическия клон (1944-1947);

акад. Любомир Илиев – главен научен секретар (1961-1968), зам. председател (1968-1973);
акад. Благовест Сендов – зам. председател и главен научен секретар (1980-1988), председател (1988-1991);
акад. Ст. Додунеков – председател (2012);
акад. Юлиян Ревалски – председател (от 2017).

0113-P-Iliev

Акад. Л. Илиев

Сендов Благовест Христов (Sendov Blagovest)

Акад. Бл. Сендов

Акад. Стефан Додунеков

Акад. Юлиан Ревалски

През 1945 г.  Управителният съвет на Академията приема план за нейното преустройство, в който се предвижда създадаването на научно-изследователски институти по отделни научни направления.

Един от първите институти на Академията, създаден през 1947 г. към Природо-математичния клон на БАН, е Математическият институт (дн. Институт по математика и информатика – ИМИ), който в своето развитие става родоначалник на два нови института на БАН – на  Институт по механика и биомеханика (1977) и на Координационен център по информатика и изчислителна техника – КЦИИТ (дн. Институт по информационни и комуникационни технологии – ИИКТ).

Съставил: Р. Калтинска

начало