Хуморът на проф. Алипи Матеев



Случки

Източник на случките с проф.  Алипи Матеев описани по-долу е [3] (част от тях отпечатани преди това в [4]). Изключение правят случките разказани от акад. Л. Илиев в [1, 2] и тези от доц. Д. Добрев в [5].

Акад. Любомир Илиев:

Като станал стажант, повикали Алипи на медицински преглед. Той беше хубав, здрав, висок младеж. Лекарят бил нисичък, бърз, със самочувствие. Почнал веднага да вика на Алипи: Дишай!… Дишай!… Ти не можеш да дишаш, бе! Алипи издържал до един момент и току изведнъж го погледнал отгоре строго и казал: И кой ми е дишал досега, бе?!
В този момент лекарят се стреснал и му заговорил на Вие.
Две учебни години, от 1938 г., Алипи беше на специализация в Париж. Той тръгва от Париж буквално предния ден преди влизането на немските войски. Алипи си  беше разсеян. Особено често търсеше документи из портфейла си. Като седнал във влака, на Парижката гара ви­дял, че му няма билета (когато немците идват!). Тръгнал обратно по стъпките си на гарата и на едно място вижда, че пътниците заобикалят нещо на земята – неговия билет.
Умни хора, брей, казваше Алипи. Ако бяха само акурат­ни, щяха да занесат билета на някое гише и после иди го търси. Влакът през това време ще тръгне. Последният пре­ди окупацията!
В Париж, връщайки се след новогодишна вечер в къщи, Алипи почувствал, че ключът му мъчно станал на вратата, но все пак отворил. Вижда, че холът е нещо про­менен и си казал: Колко е изменила хазайката къщата за Нова година. В дъното някой пробягал, но той продължил докато една жена изпискала. Оказало се, че той влязъл в апартамента на по-долния етаж. Въпросът се усложнил и бил отнесен до кварталната полиция.
Хазаите му обаче ка­зали: Той е разсеян математик. И всичко се оправило.

От ляво надясно: акад Любомир Илиев, акад. Боян Петканчин, проф. Алипи Матеев, чл.-кор Ярослав Тагамлицки, проф. Спас Манолов.


Етажът, който катедрите по математика в Софийския университет обитаваха от 1944 до 1948 година на улица Раковски 98, се състоеше от дълъг коридор, от двете страни на който имаше стаи  (професорските кабинети – ред. бел.)  […]

Тагамлицки спазваше по изключителен начин форми на коректност. Преди да влезе, чукаше на вратата на клозета, което се чуваше от стаите. Алипи беше чувствителен на шум; дразнеше се от него, когато работеше.
Един път  Тагамлицки чука няколкократно на вратата на клозета. Излиза от стаята Матеев и му казва:
– Абе, ако има вътре човек, ще ти каже ли влез; а ако няма – кой ще ти отговори?

Веднъж в Москва на улицата една жена го посочва и се провиква: Горите, горите!
Оглежда се Алипи, джо­бът му пуши. Той поставил цигарето си с горящата цигара в него.

Хуморът е благоухание в интелектуална, културна атмосфера. Алипи резонираше със състава на Научния съвет на Международния математически център Стефан Банах във Варшава.Той обичаше логическите парадокси. Особено резонираше с носещия същия хумор румънски логист, академик Моисил. При едно от поредните заседания,като се видяха, Алипи попита предизвикателно шеговито Моисил: какво но­во в логиката?
Седнали сме тримата около една маса в бюфета. Моисил хитро се поогледа и каза: С логика всич­ко може да се докаже, дори и истината. И като хвърли още веднъж поглед наоколо, добави:
У нас – помълча продължи – човек може да се влюби във всяка жена; даже и в собствената.

Веднъж при пътуването ни за заседанието на Съвета на Центъра Банах имаше някаква криза със самолетите на Балкан и ни натовариха в един АН-24. След две ка­цания по пътя за снабдяване с гориво пристигнахме във Варшава със седем часа закъснение. Капнали от умора, на летището ни чакат проф.Чеслав Олех и проф.Ян Рихлевски. На въпроса им:
С какво пътувахте, че закъсняхте толко­ва, Алипи спокойно отговаря: Със Запорожец.

Проф. Иван Проданов:

На изпит по Проективна геометрия проф. Матеев забелязал студент да преписва. Студентът заявил, че не знаел само един въпрос и за съжаление тъкмо него изтеглил. Професорът му казал:  Вземи учебника и научи този въпрос. Студентът (след половин час надежда, че всичко ще завърши благополучно с него) казал: Другарю Матеев, научих въпроса. Проф. Матеев с лека ирония отговорил: В такъв случай на следващата сесия няма да се налага да преписвате, понеже сте напълно подготвен.

Проф. Грозьо Станилов:

Проф. Матеев четеше лекция за снопове окръжности в 292 аудитория на Софийския университет. В лекцията основното е доказателството на четири теореми. След доказателството на първите две теореми, формулира следващата теорема и пристъпи към доказването й. Скоро обаче той спря с разсъжденията си на глас и настъпи някаква суетня. Проф. Матеев се облегна на черната дъска с дясното си рамо, застана с лице към аудиторията, вдигна лявата си ръка нагоре, като показалецът сочеше към главата му и с плътен бас попита:
– Какво ми липсва за да докажа теоремата?
В залата настана тишина – съчувствие или сеир? Един колега от последния ред промълви: Ум.

Проф. Алипи Матеев – последният в дясно

Гробната тишина в залата продължи вече в очакване проф. Матеев да избухне.
Зер, казано му е, че му липсва ум, за да докаже теоремата?!
Професорът обаче спокойно отвърна:

– Да, ум! Т.е. онзи умствен багаж, който ми е необходим за доказване на теоремата. Той се съдържа в третата поред теорема, а аз съм започнал с четвъртата.

Оказа се, че подобни сцени проф. Матеев е разигравал пред няколко поколения студенти-математици вероятно с цел да подчертае, че в математиката изложението на материала трябва строго да се подрежда

Евтим Кънчев:

Когато бяхме в III курс 1965/66 г. в Пловдивския университет  П. Хилендарски дойде да чете лекции по Диференциална геометрия проф. Алипи Матеев. Първите му думи, с които се обърна към нас, бяха: Дойдох при вас по поръчение па Ректорското тяло на СУ, за да видят пловдивските студенти жив професор по математика.

След една вечеря в ресторант Диамант в Слънчев бряг, където бяха секциите (на СМБ – ред. бел.) на Търново, Ямбол, Стара Загора, Казанлък, около проф. Матеев, проф. Тагамлицки и акад. Петканчин се оформи голяма група от колеги. Пред хотел Кубан се спряхме на разговор.
Тогава проф. Матеев запита един колега каква е приликата и разликата между белите мечки и търсените мъже. Въпросът беше толкова неочакван, че ние изведнъж затихнахме, а колегата малко се обърка. Тогава проф. Матеев му каза:
– Приличаме си по това, че и двата вида сме на изчезване, а се различаваме по това, че белите мечки ги закриля законът, а нас ни преследва. Последва бурен смях и с това се разотидохме по хотелите. .

Проф. Иван Ганчев:

След преглед от лекар, сестрата пита проф. Матеев: На коя улица живеете?
Аз да не съм уличник, та да живея па улицата? –  шеговито отговаря проф. Матеев. След това добавя:
– Но даже и да не живеех в дом, Вашият въпрос пак е неуместен. Не предвиждате, че според Вашите разбирания аз може да живея на площад.

Веднъж на едно обсъждане на учебен план и учебни програми за училище професор Т. от Химическия факултет на Университета се изказа много убедително. Преди това обаче, друг химик се беше изказал неубедително. Затова, когато проф. Т. завърши изказването си, проф. Матеев ме бутна леко с ръка и тихичко ми каза: А бе, този е умен, не е за химик.

Професор Матеев попитал ученик: Що е глагол?
– Дума, която означава действие или състояние на предмет – отговаря ученикът.
– А думата „пиян” глагол ли е? – пита отново проф. Матеев.
– Не – отговаря ученикът.
– Ако и “пиян” не е състояние, здраве му кажете – добавил проф. Матеев.

На въпроса към ученик: Каква е разликата между алгебрата и геометрията? Той помислил малко и отговорил: По алгебра решаваме задачи, а по геометрия доказваме теореми.

За да провери доколко ученици от последните класове на гимназията разсъждават правилно, известният белгийски математик Вили Серве провежда в Белгия и Франция тест, един от въпросите в който е: Ако Жан обича Мари, то той й подарява цветя. Жан подарил цветя на Мари. Какво може да се каже за чувствата на Жан към Мари?
Всички ученички отговорили, че Жан обича Мари. Само няколко момчета отговорили вярно, а именно, че нищо не може да се твърди със сигурност за чувствата на Жан към Мари.
Този факт проф. Матеев също използваше в подкрепа на тезата си за целесъобразността от въвеждане в езика на словосъчетанието женска логика.

Проф. Алипи Матеев

Г. Христов, В. Попов, Д. Димитров, Ал. Матеев

Като млад асистент в началото на 60-те години водех упражнения на проф. Матеев по Елементарна геометрия. Правеше ми впечатление, че по време на устното изпитване той много остро реагираше, когато студент не можеше да докаже някоя теорема с допускане па противното.
Например, ако студент трябваше да докаже, че отсечката А е по-малка от отсечката В, за да му помогне, професорът го питаше: Кое е противното?. Най-често отговорът беше А по-голямо от В. Тогава проф. Матеев казваше: Дайте си книжката. Слаб (2).

Веднъж се осмелих и го попитах боязливо след свършване на изпита, когато бяхме останали само двамата в кабинета му, защо е толкова взискателен в такива случаи? Все пак студентът е казал половината от противното и вероятно половината от доказателството ще може да направи. Тогава той ме погледна, усмихна се леко и бащински ми каза:
– Младежо, наполовина доказателство в математиката няма.

На изпит за асистенти или аспиранти много често проф. Матеев питаше има ли разлика между понятията импликация и следва. Когато след известно смущение от страна на изпитвания получеше отговор, че няма разлика, той леко присвиваше устни и с възмущение заявяваше: Този не прави разлика между операция и релация.

Проф. Матеев разказваше, че когато изпитва студентка, която не знае, и забележи, че е с брачна халка, обикновено си поставял въпроса: Тя е слаба, защото е омъжена, или е омъжена, защото е слаба?

Когато говореше за изпитите по математика и за показаните знания на тях, често проф. Матеев казваше: Навремето пад входната врата па Академията на Платон пишело „Забранено е влизането на незнаещи математика“. Сега над входната врата на факултета трябва да напишем: Забранено е излизането на незнаещи математика.

Студентка-физичка на изпит по Аналитична геометрия, след като няколко пъти казва безкрайна права, безкрайна права, се обърква и казва безкрайна крава. Тогава проф. Матеев с лека ирония казва: Колко ли мляко дава една безкрайна крава?

През 1968/69 проф. Матеев, като ръководител на катедрата по Геометрия в Пловдивския университет, ме помоли да чета лекции по Елементарна геометрия.
Случи се така, че веднъж пътувахме от Пловдив за София с влака в едно купе. По едно време в купето се започна разговор за добрите и лошите хора. Много се опитваха да посочат интересни примери за добри хора, по примерите им се оказваха все неубедителни. В един момент, когато говорещите се бяха малко умълчали, проф. Матеев промълви:
– М-да-а-а-а, трудно е човек да бъде добър, въпреки че конкуренцията е твърде слаба-а-а.

През 70-те години във Факултета по математика (дн. ФМИ) бе поканен известният логик от Московския университет проф. А. А. Марков.

На една от лекциите му по математическа логика присъства и проф. Матеев.

На лекцията проф. Марков многократно използва понятията истина и лъжа
(нещо съвсем естествено за лекция по математическа логика), затова в едно междучасие проф. Матеев го запита:
– А какво всъщност е истина?
–Не зная – отговори съвсем спокойно проф. Марков.

Доц. Димитър Добрев:

А сега нека влезем за малко на лекция по Проективна геометрия при професор Алипи Матев.
Денят преваля и в следобедните часове умората естествено вече си казва своето. Вни­манието е леко притъпено и в аудиторията все по-осезаемо се долавя симптоматичен не­ясен шум. Настъпил е моментът, в който неотразимо се чувства необходимостта от разто­варване. Нещо трябва да се направи. А професор Матеев знае как.

Изведнъж той спира да говори и заема нова, неочаквана поза. Ръцете са поставени широко върху катедрата. Погледът е отправен високо, там ‒ в някаква неопределена точка, вдясно над прозорците. В този момент аудиторията притихва. Всичко замлъква. Аудито­рията знае, аудиторията тръпне в очакване на нещо непредсказуемо, но интригуващо. Тога­ва бавно и разчленено прозвучава фразата:
– От коя страна трябва да се движи кавалерът на дамата.

Гласът не се издига в края. Това не е въпрос ‒ това е въведение. Паузата е кратка, тол­кова колкото е необходимо за да се открои остроумният отговор, който трябва да последва, и който лекторът видимо се ласкае и гори от желание не просто да поднесе, а да сподели със слушателите си. Нека преживеем отново тая магия и ние:
– От коя страна трябва да се движи кавалерът на дамата ‒ От най-опасната!

Развръзката е кратка и безапелационна. В края гласът е станал още по-плътен. Изра­зителната гривеста глава вече е наведена вдясно и надолу ‒ като за поклон. Но не е поклон. Очите също гледат натам, а не към аудиторията, защото професорът не търси триумф за себе си. Той го иска за остроумието, което току-що щедро е споделил. Ситуацията е овладяна и лекцията може да продължи.

Съставил: Р. Калтинска

Библиография

  1. Акад. Илиев, Любомир. Панорама жива в паметта ….. и математик на този свят. Съюз на математиците в България, 1986, с. 98-108.
  2. Акад. Илиев, Любомир.100 г. математика в СУ и…математик на този свят. Съюз на математиците в България, 1986, с. 71-81.
  3. Сериозно и весело за Алипи Матеев. По случай 100 години от рождението му. (Съст. Кр. Иванова  и Кр.Карабашева). // СМБ. ISBN 978-954-8880-42-8, 2014, 63 с.
  4. Жен-И-Сен. Смях на куб. //София, 2012, 44 с.  (Жен-И-Сен е псевдоним на доц. д-р Евгения Сендова – ред. бел.)
  5. Добрев, Димитър. Спомени за някои от университетските ни преподаватели.// Статия предадена в ММИБ, 2017 г., посмъртно, от съпругата му (авторът не е Димитър Минков Добрев – ред. бел.).

начало