Благовест Сендов (1932-2020)
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column] [su_column size=”3/4″]
[su_list icon=”icon: play” icon_color=”#e8531c”]
[/su_list]
[/su_column] [/su_row]
Благовест Христов Сендов е роден на 8 февруари 1932 г.в гр. Станимъка (дн. Асеновград).
Завършва математика във Физико-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет (1956). Специализира изчислителна математика в Московския държавен университет (1960-1961) и в Имперския колеж в Лондон (1968). Почива на 19 януари 2020 г.
Научни степени и звания
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”3/4″]
Кандидат на науките (дн. доктор, 1964), доктор на математическите науки (дмн, 1967).
Асистент (1958), доцент (1963), професор (1968) във Физико-математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) на Софийския университет.
Член-кореспондент (1974) и академик (1981) на Българската академия на науките.
Почетен доктор на Великотърновския университет (2010), на Пловдивския университет Паисий Хилендарски (2011) и др.
Почетен доктор на Московския държавен университет (1975).
Член на Украинската академия на науките.
[/su_column][/su_row]
Ръководни длъжности
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”3/4″]
В Софийския университет:
ректор (1973-1979), декан (1970-1973) на Математическия факултет (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Факултет по математика и информатика”]ФМИ[/su_tooltip]) и ръководител на катедрата по Изчислителна математика (1968-1970).
В Българска академия на науките (БАН):
председател (1988-1991), зам.-председател и гл. научен секретар (1982-1988) на БАН;
зам.-директор (1967-1970) на Института по математика с Изчислителен център (дн. [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Институт по математика и информатика”]ИМИ[/su_tooltip]) и ръководител (1967-1970) на секция Числени методи;
директор (1985-1992) на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Координационен център по информатика и изчислителна техника”]КЦИИТ[/su_tooltip].
В Единния център по математика и механика – ЕЦММ (вж История на ФМИ и История на ИМИ):
зам.-директор (1970-1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972-1978), Математическо образование (1981-1983).[/su_column][/su_row]
Основни научни направления
Теория на апроксимациите – Хаусдорфова метрика и приложения, апроксимиране на равнинни точкови съвкупности с полиномиални криви. Математически анализ – параметрично апроксимиране. Теория на сегментния анализ. Теория на програмирането, числени методи и математическо моделиране. Математически модели в биологията (съвместно с акад. Румен Цанев построява математически модел на клетъчно деление и клетъчна диференцировка). Геометрия на полиномите. Математическо образование и образователна система.
Лекции
[su_row][su_column size=”1/4″]
[/su_column][su_column size=”3/4″]В Софийския университет: Изчислителна математика и математически машини (1960-1962), Числени методи на диференциалните уравнения (1960-1962), Теория на информацията (1960-1965), Електронно сметачи машини и програмиране (1961-1966), Числени методи I и II (1962-1980), Линейно програмиране (1965-1966), Числени методи и сметачни машини (1966-1969), Математическо обезпечаване на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Автоматични сметачни машини”]АСМ[/su_tooltip] (1967-1968), Практикум по програмиране (1967-1968), Програмиране на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Автоматични сметачни машини”]АСМ[/su_tooltip] (1967-1968), Теория на [su_tooltip style=”light” position=”north” rounded=”yes” content=”Автоматични сметачни машини”]АСМ[/su_tooltip] (1967-1969), Приближено смятане (1967-1971), Математическо оптимиране (1968-1969), Математечески модели в биологията (1978).
В Пловдивския университет Паисий Хилендарски и Югозападния университет Неофит Рилски–Благоевград: Числени методи, Теория на апроксимациите, Математическа биология, Математически анализ, Математическо моделиране, Изчислителна математика.[/su_column] [/su_row]
Членство в научни организации
Член на Националния комитет по математика, Съюза на научните работници в България, Съюза на математиците в България (СМБ), на Американското математическо дружество (AMS) и на Британското компютърно дружество.
Сътрудничество
Редактор на списание Mathematica Balkanica. New series (1987-1990).
Зам.-председател на Балканския математически съюз.
Вицепрезидент (1986-1990) на Международна програма по информатика на ЮНЕСКО.
Заместник-председател и председател (1984-1992) на Международната федерация за обработка на информацията (IFIP) .
Член (1986-1990) на Изпълнителното бюро и Генералния комитет на Международния съвет на научните съюзи (ICSU). Председател и почетен председател на Международната асоциация на университетите (от 1985).
[su_row][su_column size=”3/8″]
[/su_column][su_column size=”3/8″]
[/su_column][su_column size=”1/8″]
[/su_column][su_column size=”1/8″] [/su_column] [/su_row]
Обществена дейност
Зам.-председател (1980-1990) на Световния съвет на мира.
Член (1986-1990) на Изпълнителния комитет на Борда на директорите на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството.
Председател (1986-1988) на Комитета за наука при Министерския съвет.
Депутат (1986-2003, 6 мандата), председетел (1995-1997) и зам.-председател (1997-2003) на Народното събрание на Република България.
Посланик на България в Япония (2003-2009).
[su_row][su_column size=”1/3″]
[/su_column][su_column size=”1/3″]
[/su_column][su_column size=”1/3″]
[/su_column][/su_row]
Отличия
Заслужил деятел на науката (1984), лауреат на Димитровска награда I ст. (1969) с колектив.
Ордени: Народна република България, I ст. (1978 и 1982), Кирил и Методий I ст. (1974).
Орден на Изгряващото слънце I ст. от императора на Япония (2009) и др.
In memoriam
Попиванов, Петър. IN_MEMORIAM. Наука, кн. 2/2020, том ХХХ, с. 75-77
Съставил: Р. Калтинска
Библиография
- Алманах на СУ Климент Охридски (1939–1988). Том ІII, П-Я. – София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1988, с. 496-507
- 100 години Българска академия на науките (1869-1969). Т. III / Отг. ред. Л. Илиев. – София : Изд. на БАН, 1969, с. 584-586
- Енциклопедия България : Т. 6. – София : Изд. на БАН, 1988, с. 158
- Високи звания. // Списание на БАН, 30, 1984, № 4, с. 108
- Кой кой е в България. – София : ИК Труд, 1998, с. 630