ФАКУЛТЕТ МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА

През настоящото столетие в математиката се развиха револю­ционни явления, които цялостно измениха нейното значение за другите науки, разшириха нейните възможности и я поставиха в основите на съвременната научно-техническа революция.[…]

През 40-те години в световната математическа наука се роди информатиката, построени бяха първите изчислителни машини, появиха се и развиха направления като изследване на операциите, топология, стохастика в теоретичен и практичен аспект и др.

Проф. Боян Димитров в [6]

Начало на информатиката в България (1959-1980)

Развитието на информатиката (тогава Изчислителна математика и кибернетика) в България започва по инициатива на акад. Любомир Илиев с откриването на специализацията Изчислителна математика през 1959 г. във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и създаването на първия Изчислителен център в България през 1961 г. в Института по математика и информатика на Българската академия на науките.

Терминологията у нас по това време е различна – вместо информатика се използва изчислителна математика и кибернетика, вместо компютри –  АСМ, ЕСМ,  ЕИМ.   

В текста по-долу Факултетът по математика и информатика се назовава кратко Факултетът, независимо от името му в даден период.

0143a-L-Iliev

Акад. Любомир Илиев

Специализацията Изчислителна математика (1959)

През учебната 1959/60 г. към Катедрата по висш анализ на Факултета с ръководител проф. Любомир Илиев се открива двугодишна специализация по Изчислителна математика, която по замисъл тогава и в нейното развитие по-нататък създава спецалисти по информатика. На следващата 1961 г. към катедрата се създава и сектор Изчислителна математика.

Първите лекции (1959/60)

Първите лекции по Изчислителна математика (числени методи) чете ст. ас. Благовест Сендов през летния семестър на учебната 1959/60 г. за студенти от III курс производствен профил (постъпилите 1957/58), избрали тази специалност – около десетина, между които (по азбучен ред): Захари Златев, Илия Цветанов, Мара Апостолова, Румена Калтинска, Светла Милушева. Слушатели са и студентите от IV курс производствен профил (по азбучен ред): Веселин Спиридонов, Георги Пенчев, Димитър Шишков, Стефан Генчев. ([13]).

Първите студенти приети с конкурс в специализацията Изчислителна математика са от II курс (постъпилите 1958/59), 25 на брой, между които (по азбучен ред): Георги Петков, Георги Русинов, Дора Карабаджакова, Емил Бончев, Елена Вранска, Мими Келбечева, Рашко Ангелинов, Стефка Димова ([13]).

Студентите слушат лекции по Изчислителна математика (числени методи на диференциални уравнения)  с лектор Т. Генчев  (зимен семестър на 1960/61), Линейно програмиране – лектор Боян Пенков (летен семестър на 1961/62), ЕСМ и програмиране – лектор Бл. Сендов (летен семестър на 1961/62) – вж студентска книжка 1959-1962.

0143b-L-Iliev

Акад. Любомир Илиев

0145f-O-Iliev

Бл. Сендов и Л. Илиев

0142f-O-Iliev-ja8

Организирана е лаборатория (1959) с механични сметачни машини за упражненията по числени методи и за решаване на някои практически задачи. Студентите програмират на машинен език за румънската ЕСМ CIFA (ЕСМ – електронно-сметачни машини, дн. компютри). Всяка седмица Бл. Сендов лично ги носи за текуща проверка в Букурещ.

Заслугата за пър­вите конкретни стъпки за приобщаване на българската математика към научно-изследователската и практическата дейност в областта на изчислителната математика в света се пада на акад. Илиев. .[…] В 1960 г. в Московския университет бе изпра­тен на специализация по изчислителна математика Бл. Сендов, който още преди това, но особено след това разви изключително голяма дейност за създаването и укрепването на специалността изчислителна математика.

Проф. Дойчин Дойчинов в [1]

Първите дипломи (1962-1965)

Първият випуск студенти завършили специалността Изчислителна математика (постъпилите 1957/58) се дипломират през 1962 г. със специалност изчислителлна математика (вж диплома от 1962). През 1963 г. с тази специалност се дипломират още 14 студенти (постъпилите 1958/59). Измежду дипломиралите се от двата випуска са студентите споменати по-горе.

Темите на дипломните работи в периода 1962-1965 г. на специализантите по Изчислителна математика показва тяхната непосредствена връзка с информатиката (вж. списъка – в него темите са оцветени в синьо).

Първите студенти по информатика в Москва (1961/62)

През учебната 1961/62 г. Бл. Сендов създава първия студентски семинар по Изчислителна математика. През есента на 1962 г. шестима студенти от семинара (представили решения на някои от поставяните в семинара задачи) заминават да продължат образованието си в Московския държавен университет (МГУ), специалност Изчислителна математика и кибернетика (дн. информатика) – по азбучен ред: Васил Коларов, Израел Митрани, Петър Петров, Радостин Иванов, Стоян Бъчваров и Тодор Боянов ([13]).

В Дубна (1961)

През 1961 г. група инженери и математиците Петър Бърнев, Маргарита Бърнева, Димитър Шишков и Георги Пенчев заминават на работа в Лабораторията по теоретична физика на ОИЯИ в гр. Дубна, Русия (тогава СССР), за да се запознаят с работата на автоматични сметачни машини (АСМ, дн. компютри). Математиците работят на АСМ  М-20. След завръщането си, от учебната 1963/64 г., част от тази група започва да чете самостоятелен курс по АСМ и програмиране ([7]).

Първият изчислителен център (1961)

База в обучението по информатика през 60-те и 70-те години на ХХ в. е първият Изчислителен център в България. В началото, през 1961 г. той е създаден съвместно при Факултета и Математическия институт (дн. ИМИ) на БАН. Още същата година Изчислителният център преминава изцяло към Математическия институт при БАН и нститутът се преименува на Математически институт с Изчислителен център (МИ с ИЦ) при БАН.

Между първите кадри на МИ с ИЦ са някои споменати по-горе математици от първите випуски специалисти по изчислителна математика.

ЕСМ Витоша 

В периода 1962-1963 г. се осъществява един от най-амбициозните проекти на Любомир Илиев – български компютър. Създава се цифровата електронно-сметачна машина Витоша (лампова) с програмно управление (вж [7]). Проектант на математико-логическата й част и отговарящ за математическото й осигуряване е Бл. Сендов. Създават се сервизни програми, програми за пресмятане на елементарни функции, за намиране корените на уравнения и др. Решават се и някои прости практически задачи.

Ламповата [su_tooltip style="light" position="north" rounded="yes" content="Електронно-сметачна машина"]ЕСМ[/su_tooltip] Витоша

Пултът на [su_tooltip style="light" position="north" rounded="yes" content="Електронно-сметачна машина"]ЕСМ[/su_tooltip] Минск-2

През 1964 г. от завода в гр. Минск, Русия (тогава СССР) пристига специално изработен екземпляр от първата съветска серийна ЕСМ Минск-2. Това е първият редовно екплоатиран в България компютър.

Студентите се обучават на Минск-2 като пишат програмите си на машинен език. Това налага в МИ с ИЦ да се създаде оригинално математическо осигуряване за нея – автокод МИКОД и съответен транслатор (1964), диспечерски системи МИД-1 (1965) и МИД-2 (1966), език за символично програмиране и съответен транслатор (1966) и др. (вж  [14] и [17] ). За Минск-2 се реализира също студентската информационна система СИС, а по-късно – финансово-счетоводната система ФИКС.

На Минск-2 са обучени голям брой студенти и специалисти, които след завършването си формират първото основно ядро информатици в страната.

По-нататък Изчислителният център получава последователно компютрите Минск-22, Минск-32 и ЕС-1040, които също се използват при обучението на студенти (вж Първият изчислителен център в България).

С времето към Факултета също се създава Изчислителен център, оборудван първоначално с компютър ЕС-1020, а по-късно и с друга техника.

Катедра Изчислителна математика (1968-1971)

През учебната 1968/69 г. специалността Изчислителна математика се обособява като катедра с ръководител проф. Благовест Сендов. Особено благоприятна роля за развитието на българската информатика изиграва неговият Общ семинар по изчислителна математика (1962-1989).

Разписанието на занятията към катедрата през летния семестър на учебната 1968/69 г. дава представа за разнообразието от лекции, упражнения и семинари свързани с информатиката. Част от лекциите и упражненията се водят от сътрудници на МИ с ИЦ.

0103a-1968-1969-razpis-lekcii-2

Разписание на занятията през летния семестър на учебната 1968/69 г.

0103-1968-1969-razpis-lekcii-1

Разписание на занятията през летния семестър на учебната 1968/69 г.

Лекции и упражнения:

  1. Чилени методи I и II част (ЧМ, УЧМ) – лектори проф. Благовест Сендов, ст.н.с. Петър Бърнев, доц. Димитър Добрев;
  2. Програмиране на автоматични сметачни машини (ПАСМ, УПАСМ) – лектор ст.н.с. Петър Бърнев;
  3. Теория на автоматични сметачни машини (ТАСМ) – лектор доц. Димитър Добрев.

(АСМ – автоматични сметачни машини, дн. компютри)

Практикум по програмиране – Маргарита Бърнева.

Спецкурсове:

  1. Математическо програмиране (МП) – лектор проф. Бл.аговест Сендов;
  2. Сметачни машини и програмиране (СМП) – лектор ст.н.с. Петър Бърнев;
  3. Теоретични въпроси на кибернетиката (ТБК) – лектор доц. Димитър Добрев;
  4. Методи за транслация – лектор ст.н.с. Петър Бърнев.

Семинари:

  1. Общ семинар по Изчислителна математика (1962-1989) – ръководител проф. Бл.аговест Сендов;
  2. Автоматизация на програмирането – ръководител ст.н.с. Петър Бърнев;
  3. Теоретични въпроси на кибернетиката – ръководител доц. Димитър Добрев.

проф. Бл. Сендов

доц. Димитър Добрев

ст. н. с . Петър Бърнев

В разписанието личат и имената на много математици, асистенти и научни сътрудници от Факултета (дн. ФМИ) и Математическия институт (дн. ИМИ) на БАН, водили занятията през летния семестър на учебната 1968/69 г. – по азбучен ред: Владя Кючукова, Дора Кирпикова, Донка Петрова, Иво Мицев, Мара Апостолова, Мария Шишкова, Светослав Марков, Стефка Димова, Стоян Бъчваров, Тодор Гичев.

Специалност Информатика (1970) 

След създаването на Единния център по математика и механика (ЕЦММ) през 1970 г. , в тристепенното обучение на студентите (вж. История на ФМИ) се въвеждат учебни дисциплини по информатика:

  • за всички студенти от блок А – Числени методи и Автоматични сметачни машини и програмиране;
  • за студентите от блок В – двугодишни специализаии по Математическо осигуряване и по Основи на кибернетиката и теория на управле­нието.

Учебните планове постоянно се допълват с дисциплини по информатика и това продължава и след  закриването на ЕЦММ през 1988 г.

Първите дисертации по информатика

Първите кандидатски дисертации по информатика са на аспирантите на самоподготовка – Валентин Томов, Маргарита Бърнева и Димитър Добрев (1975-1976). Първата докторска дисертация по Матема­тическо осигуряване е на Ататанас Раденски, защитена през 1988 г. ([7]).

Първите семинари и конференции

Първият семинар по Изчислителна математика, на който се разглеждат и въпроси от информатиката, е семинарът организиран от Бл. Сендов през 1962 г. По-късно се появяват семинари по проблеми на информатиката, провеждат се специализирани конференции (някои с международно участие), организират се секции по информатика на Пролетните конферанции на СМБ .

През 1975 г. Съюзът на математиците в България (СМБ) започва да организира ежемесечен национален семинар по информатика. През 1976 г. Математическият институт с Изчислителен център (дн. Институт по математика и информатика при БАН) започва да организира ежегодна школа по програмиране с международно участие ([7]).

Първи издания по информатика

През 1963 г. излизат първите издания от български автори, свързани с информатика – някои научно-популярни, други в помощ на студентите.  

Първа е Машини–помощници на човешкия ум – Бл. Сендов, С., Народна просвета, 1963 г. , следвана от Електронни сметачни машини (с описание и инструкция за програмиране на „Минск-2″) – Д. Богданов, П. Бърнев, В. Василев, Бл. Сендов, С., Техника, 1966 г.

През 1972 г. започва да излиза поредицата Съвременна математика на издателство Наука и изкуство. Първите две в поредицата (излезли последователно през 1972) са Изчислителна маттематика – стара и нова на Благовест Сенадов и Математическо оптимиране 1. Линейно оптимиране на Георги Христов и Румена Калтинска.

Излизат още Изследване на операциите и Динамично оптимиране на Веселин Спиридонов, Теория на игрите от Тодор Гичев и Здравка Карамитева и други.

0102-K-Sendov-ECM


В съавторство на Благовест Сендов с Васил Попов са първите учебници по Числени методи за студенти – I част (1976) и II част (1978).

Информатика в средното образование

Още в началото на 70-те години на ХХ в. по инициатива на Единния център по математика и механика (ЕЦММ – вж История на ФМИ) и лично на проф. Благовест Сендов в средното образование навлиза изчислителната математика. Министерството на просветата организира курсове в София за учители от страната, на които те слушат лекции по Числени методи в различни области на математиката. Лектори са сътрудници на ЕЦММ.

През 1972 г. излизат първите учебници в областта на изчислителната математика за Х и ХI клас (второ издание през 1976) на гимназиите, под общата редакция на проф. Благовест Сендов:

0102b-U-chisl_met-10

Числени методи за 10 клас – 1972

0102c-U-chisl_met-11

Числени методи за 11 клас – 1972

Числени методи за IX клас – 1972 г.: Действия с приближени стойности, Смятане с електронния калкулатор Елка-6521, Основни сведения от линейната алгебра, Числени методи на алгебрата. Автори Милко Петков и Стефка Боршукова (дн. Стефка Димова) (на щат в ИМИ-БАН);

Числени методи за Х клас (Линейно оптимиране) – 1972 г.: Линейни екстремални задачи в практиката, Теоретични основи на линейното оптимиране, Симплекс метод, Транспортна задача. Автори Георги Христов и Румена Калтинска (на щат в ИМИ-БАН);

Числени методи за XI клас – 1972 г.: Алгебрични полиноми на една променлива, Приближаване на функции, Числено решаване на уравнения, Приближено пресмятане на определени интеграли. Автори Милко Петков, Румена Калтинска, Стефка Боршукова (дн. Стефка Димова), Георги Христов (всички на щат в ИМИ-БАН).

През 1986 г. излиза Приложна математика за XI клас, която включва приближено смятане и елементи от Теория на вероятностите, Теория на игрите и Математическа статистика. Автори са Геро Геров и Боян Димитров.

ЕЦММ беше инициатор и подпомогна изучаването на информатика в средните училища – най-напред в Националната и другите математически гимназии, след това чрез професионалната подготовка на оператори-програмисти, а от 1983 г. – във всички средни училища.

Сътрудници на ЕЦММ започват да четат курсове по информатика и в други факултети на СУ. ЕЦММ подпомогна обучението по информатика в Пловдивския университет и във ВПУ – Шумен. Важна роля за подготовка на кадри от практиката изиграха и провежданите през втората половина на 60-те години краткосрочни курсове за следдипломна специализация.

Проф. Петър Бърнев в [7]

За първите информатици

За първите специалисти по изчислителна математика и информатика, част от които споменати и тук, проф. Стефка Димова пише в [13]:

Споменавам тези и други имена, за да покажa, че именно от тук са излезли бъдещите специалисти по изчислителна математика и информатика, голяма част от които не само стигнаха далеч в собственото си развитие, но и сами създаваха нови поколения специалисти в тази област. Те бяха и кадрите, които попълниха нуждите от специалисти в ИМ с ИЦ при БАН, в отделилия се от него Централен институт по изчислителна техника (ЦИИТ), впоследствие в КЦИИТ, във ведомствените и в регионалните изчислителни центрове.

Съставил: Р. Калтинска

Библиография

  1. Дойчинов, Д. Развитието на Математическия факултет през периода 1944-1969 година. //Физико-математическо списание, 1969, № 12, с.189-205.
  2. Софийски университет 1944-1974, ред. Б. Сендов, УИ, София, 1974. 351 с.
  3. Василев, Мл. Из историята на факултета по математика и механика. //Математика, кн. 3, 1981, с. 6-10.
  4. Дойчинов, Д. Деветдесет и пет години Математически факултет. //Обучението по математика, 3, 1984, с. 33-39.
  5. Български математици. Съставители Ив.Чобанов и П. Русев. –София, ДИ „Народна просвета”, 1987, 312 с.
  6. Димитров, Б. Новата история на Математическия факултет. 100 години СМБ, секция БАН–СУ, 1990, 43–57.
  7. Бърнев, П. Развитие на информатиката във Факултета по математика и информатика. 100 години СМБ, секция БАН–СУ, 1990, 58-63.
  8. Илиев, Л. Сто години математика в Софийския университет „Климент Охридски”… и математици на този свят. –София, СМБ, 1990, 99 с.
  9. Манолов,  Сп. Образованието по математика в Софийския университет преди половин век. //Математика и математическо образование,  23-та пролетна конференция на СМБ, 1994, с.
  10. Банков, Кирил, Витанов, Теодоси, Ганчев, Ив. и други. Половин век от създаването на катедра „Обучение по математика и информатика“ към ФМИ на СУ. 34-та Пролетна конференция на СМБ, 2005, с. 26-35.
  11. Скордев, Генчо. Фрагменти от паметта. //Математика и информатика, година LVI,  кн. I, 2013, 9-18.
  12. Великова, Евгения, Златева, Надя. 125 години математика и природни науки в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. 44-та пролетна конференция на СМБ, 2015, с. 9-18.
  13. Димова, Стефка. Академик Благовест Сендов и изчислителната математика в България. Математика и математическо образование. Сборник доклади от 41-та Пролетна конференция на СМБ, 2012, с. 16-19.
  14. Петров, Петър. Математическо осигуряване на ЕСМ Минск-2. Информация написана за музея. 2015 г.
  15. Ганчев, Иван. Сто и двадесет години факултет по математика и информатика при СУ „Св. Климент Охридски“. -София, УИ „Св. Климент Охридски“
  16. Христов Д. (съставител).  Математиците завършили Софийския университет„Св.Климент Охридски“.  Алманах т. 1  Физико- математически факултет 1892-1963.
  17. Секция Математическо осигуряване. Българска академия на науките, Институт по математика с Изчислителен център. Юбилеен сборник. 1993, 74 с.
  18. Боянов, Кирил. Щрихи от развитието на изчислителната техника в България. Академично издателство „ Проф. Марин Дринов”, София, 2010, 250 с.
  19. Дипломни работи по информатика 1962-1965. Извлечение от документацията на Математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет.
  20. Сайт на  Факултет по математика и информатика.

начало